— Басан! Какво се е случило? — попита той и се изправи на крака. Присъствието на дружинника накара стомаха му да се свие на топка от страх.
Никой не отговори и Басан засрамено отмести поглед. Темуджин се опомни и пламна. Склони глава към хана на олхунутите.
— Господарю — рече той официално.
Сансар му се стори крехък в сравнение с едрите Елук и Есугей. Стоеше с ръце на гърба, с меч на хълбока. Лицето му бе спокойно и Темуджин се изпоти от внимателния му поглед. Когато Сансар заговори, гласът му беше отсечен и суров:
— Баща ти би се засрамил, ако те бе видял с тази зяпнала уста — каза той. — Вземи се в ръце, дете.
Темуджин се подчини, овладя дишането си и изправи гръб. Преброи наум до дванадесет и отново вдигна очи.
— Готов съм, господарю.
Сансар кимна, като го гледаше изпитателно.
— Баща ти е бил тежко ранен, дете. Може да умре.
Темуджин леко пребледня, но лицето му остана безизразно. Усети злонамереност у хана на олхунутите и реши да не показва никаква слабост пред него. Сансар не каза нищо, може би очакваше някаква реакция. Когато не последва такава, заговори отново:
— Олхунутите споделят мъката ти. Ще претърся степта за скиталците, посмели да нападнат един хан. Страданието им ще бъде ужасно.
Жизнерадостният му тон издаваше лъжата зад съчувствията. Темуджин кимна отсечено, макар мислите му да препускаха и да му се искаше да крещи въпроси към старата змия, която едва криеше задоволството си от нещастието.
Сансар изглежда намери мълчанието на Темуджин за дразнещо. Погледна към Басан, който стоеше като статуя вдясно от него.
— Както изглежда, няма да завършиш годината сред нас, дете. Настъпило е опасно време и се чуват заплахи, които не би трябвало да бъдат изричани. Все пак редно е да се върнеш и да оплачеш баща си.
Темуджин стисна зъби. Вече не можеше да мълчи.
— Значи умира, така ли? — попита той.
Сансар изсъска тихо, но Темуджин не му обърна внимание и се обърна към дружинника на баща си.
— Отговаряй, когато те питам, Басан! — заповяда той.
Дружинникът отвърна на погледа му и вдигна леко глава, издавайки напрежението си. Намираха се в гера на друг хан и Темуджин рискуваше живота и на двамата, като нарушаваше обичая дори при такива ужасни новини. В очите на Басан личеше, че отчита опасността, но той също беше от вълците.
— Ранен е много лошо — отвърна той с овладян глас. — Какъвто е силен, успял е да се добере жив до родовете, но… вече са минали три дни. Не зная.
— Почти утро е — каза Темуджин. Погледът му се спря върху хана на олхунутите и той отново сведе глава. — Право казваш, господарю. Трябва да се върна, за да поведа народа си.
При тези думи Сансар замръзна и очите му заблестяха.
— Върви с моята благословия, Темуджин. Тук оставяш само съюзници.
— Разбирам — отвърна Темуджин. — Почитам олхунутите. Ако позволиш, ще се оттегля да потърся коня си. Чака ме дълъг път.
Ханът се изправи и прегърна формално Темуджин.
— Нека духовете те водят — рече той.
Темуджин се поклони за последен път и се измъкна в мрака, следван от Басан.
Щом излязоха, ханът на олхунутите се обърна към най-доверените си дружинници и закърши ръце.
— Всичко трябваше да мине чисто! — озъби се той. — А сега кокалите се разхвърчаха и не се знае къде ще паднат.
Извади запушалката на мяха с айраг, изля глътка от силната течност в гърлото си и гневно избърса уста.
— Трябваше да се сетя, че татарите не могат дори да убият човек, без да предизвикат хаос. Поднесох им го на тепсия. Как е възможно да го оставят жив? Ако просто беше изчезнал, нямаше да има и намек, че сме замесени. Ако оживее, ще се запита как татарите са разбрали къде да го намерят. Ще се пролее кръв, преди да е настъпила зимата. Кажете какво да правя!
Лицата на мъжете около него бяха празни и разтревожени. Сансар изсумтя презрително.
— Излезте и успокойте лагера. Тук няма други врагове освен онези, които сами сме поканили. Молете се ханът на вълците да е вече мъртъв.
Темуджин крачеше слепешком между герите и се мъчеше да се успокои. Това, което чу, беше невъзможно. Баща му беше роден воин и дори двама вълци не можеха да го победят с меча. Знаеше, че трябва да разпита Басан за подробности, но се ужасяваше от това какво можеше да чуе. Докато не задаваше въпроси, всичко можеше да мине за лъжа или грешка. Помисли за майка си и братята си, внезапно спря и Басан едва не се блъсна в него. Не беше готов да предизвика Бехтер, ако всичко това беше истина.