Това беше прекалено много за Темуджин и той се разрева, без да се срамува.
— Трябва да кажем на родовете, че най-после си е отишъл — каза Хулун.
— И тогава какво? — отвърна Темуджин и избърса сълзите си. — Елук няма да ме подкрепи да поведа вълците. Дали Бехтер ще стане хан?
Затърси успокоение в лицето й, но откри единствено изтощението и мъката, които отново замъглиха очите й.
— Не зная какво ще се случи, Темуджин. Ако баща ти бе останал жив още няколко години, нямаше да има значение. Но сега? Няма добро време за умиране, но това…
Тя започна да плаче и Темуджин придърпа главата й към рамото си. Не можеше да си представи, че ще му се наложи да я успокоява, но това стана съвсем естествено и му даде сила за това, което предстоеше. Усещаше младостта си като слабост, но духът на баща му беше наблизо и той знаеше, че трябва да намери смелост да се изправи пред родовете. Очите му огледаха гера.
— Къде е орелът, който му донесох?
Майка му поклати глава.
— Не можех да се грижа за него. Елук го даде на друго семейство.
Темуджин потисна надигащата се омраза към човека, на когото баща му се бе доверявал във всичко. Отдръпна се от майка си и Хулун стана и отиде при тялото на Есугей. Темуджин я гледаше как се навежда над съпруга си и го целува нежно по устата. При допира цялото й тяло се разтресе. С треперещи пръсти тя затвори очите му и дръпна едно одеяло над раната. Въздухът бе застоял и пропит с горещина и смърт, но Темуджин откри, че миризмата вече не му пречи. Вдиша дълбоко, изпълни дробове с духа на баща си и се изправи. Наплиска лицето си с вода от кофата и се избърса с чисто парче плат.
— Ще изляза да им съобщя — каза той.
Майка му кимна с взрян в далечното минало поглед, а Темуджин отиде до ниската врата и излезе в режещия нощен въздух.
Жените надигнаха виещи гласове към бащата-небе, за да го известят, че един велик мъж е напуснал степта. Синовете на Есугей се събраха, за да отдадат последна почит към баща си. На зазоряване щяха да го увият в бял саван, да го занесат на някой висок хълм и да оставят голата му плът на скъпите за духовете ястреби и лешояди. Ръцете, които ги бяха учили да опъват лък, силното лице, тялото щяха да бъдат разкъсани на хиляди парчета и вдигнати във въздуха от птиците под взора на бащата-небе. Той вече нямаше да бъде прикован за земята като тях.
Нощта се изнизваше, воините се събираха на групички и обикаляха от гер на гер всички семейства. Темуджин не се присъедини към тях, искаше му се Бехтер да беше тук за небесното погребение. Той не харесваше брат си, но знаеше, че ще го заболи, че е пропуснал историите за живота на Есугей.
Никой не спа. Докато луната изгряваше, в центъра на лагера накладоха огромен огън и старият разказвач Чагатай ги зачака да се съберат, приготвил мях черен айраг срещу студа. Единствено разузнавателният отряд и стражите останаха по хълмовете. Всички мъже, жени и деца дойдоха да слушат и да плачат открито в почит към Есугей. Знаеха, че пролетите на земята сълзи някой ден ще станат част от реките и ще утолят жаждата на стадата и родовете на всички племена. Нямаше нищо срамно в това да се плаче за хан, който ги беше пазил през суровите зими и бе превърнал вълците в най-голямата сила в степите.
Отначало Темуджин стоеше сам, макар че мнозина дойдоха да докоснат рамото му и да кажат тихо няколко думи. Темуге бе зачервен от плач, но дойде с Хаджиун и седна до брат си, споделяйки мъката им, без да говори. Хазар също дойде да слуша Чагатай, изглеждаше блед и изпит, когато прегърна Темуджин. Последна дойде Хулун с дъщеря си Темулун, заспала под гънките на робата й. Прегърна момчетата си едно след друго и се загледа отнесено в пламъците.
Когато цялото племе се събра, Чагатай прочисти гърлото си и плю в буйния огън зад гърба си.
— Познавам вълка, откакто бе малко момче, а синовете и дъщерите му бяха само сънища на бащата-небе. Той невинаги е бил начело на родовете. Когато бе малък, веднъж се промъкна в гера на баща ми и отмъкна една пита мед, увита в парче плат. Беше заровил плата, но ние имахме куче по онова време, хрътка на жълти и черни петна. То намери плата и го отнесе при него, тъкмо когато отричаше, че изобщо знае какво е това мед. След тази случка не можеше да седи дни наред! — Чагатай замълча и воините се усмихнаха. — Като мъж водеше отряди, едва навършил дванадесет лета, и нападаше татарите за понита и овце. Когато Елук поиска да си вземе невяста, Есугей открадна понитата, които дадоха на баща й, и само за една нощ доведе три кобили и дузина говеда. Мечът му бе изцапан с ярката кръв на двама мъже и още тогава малцина можеха да му съперничат с желязото и лъка. Беше истинска напаст за онова племе и когато стана хан, те се научиха да се боят от Есугей и мъжете, които яздеха с него.