Стомахът на Темуджин започна да го боли. Беше пропуснал закуската, а не искаше да е с отслабени сили при предстоящото трудно катерене. Докато другите гледаха към приближаващия Темуге, той взе шепа червеникава пръст и я направи на кал с малко вода от мяха. Белоног оголи зъби и изцвили, но не се съпротиви, когато Темуджин завърза повода му около един храст и извади ножа си.
Трябваше му само миг, за да среже една вена на рамото на понито и да прилепи уста към нея. Кръвта беше гореща и рядка и Темуджин усети как възстановява енергията му и стопля празния му корем като най-добър черен айраг. Отброи шест големи глътки, отдръпна устни и притисна раната с пръст. Калта щеше да помогне за съсирването и Темуджин знаеше, че когато се върне, на мястото на раната щеше да има само малка коричка. Ухили се, оголвайки червени зъби към братята си, и изтри уста с опакото на дланта си. Усещаше, че на пълен стомах силата му се връща. Провери дали кръвта на рамото на Белоног се съсирва и погледна пълзящата по крака му струйка кръв. Понито не беше усетило нищо и хрупаше пролетната трева. Темуджин прогони една муха от кървавата струйка и потупа животното по шията.
Бехтер също бе слязъл на земята. Щом видя, че Темуджин се храни, по-голямото момче коленичи, насочи към устата си тънка струя топло мляко от цицката на кобилата си и шумно млясна от задоволство. Темуджин не обърна внимание на представлението, но Хазар и Хаджиун се обърнаха с надежда. От опит знаеха, че ако се помолят, той ще им откаже. Ако си мълчаха, Бехтер можеше да прояви великодушие и да им отпусне по една глътка.
— Искаш ли, Хазар? — попита Бехтер и рязко вдигна глава.
Хазар не изчака да го питат втори път и като жребче пъхна глава при блестящата от мляко тъмна цицка в ръката на брат си. Засмука жадно струята и изцапа лицето и ръцете си с мляко. Изпръхтя, закашля се и дори Бехтер се усмихна, преди да направи знак на Хаджиун.
Хаджиун погледна към вцепенения Темуге. Малкото момче присви очи и поклати глава. Бехтер сви рамене и пусна цицката, едва се озърна към Темуджин, изправи се и загледа как най-малкият брат тромаво слиза от понито.
Темуге слезе с обичайната си предпазливост. За видялото едва шест лета момче земята беше далеч, макар че останалите деца от племето скачаха от седлото с безстрашието на по-големите си братя. Темуге не можеше да се справи с тази проста задача и братята му трепнаха, когато той се стовари на земята и се олюля. Бехтер цъкна с език и лицето на хлапето потъмня под изпитателните им погледи.
— Това ли е мястото? — попита Темуджин.
Темуге кимна.
— Точно тук кръжеше. Гнездото е някъде при върха — каза той и погледна нагоре с присвити очи.
Бехтер се намръщи.
— Може и да е ястреб — промърмори той и също вдигна поглед.
Темуге се изчерви още повече.
— Орел беше! Тъмнокафяв и по-голям от всеки ястреб!
Бехтер сви рамене и при това избухване изплю примесена с мляко храчка на земята.
— Може. Ще разбера, когато намеря гнездото.
Темуджин сигурно щеше да отговори на предизвикателството, но на Хаджиун му бе дошло до гуша от препирните им и мина покрай тях, като разпасваше парчето плат, което придържаше дела4 му. Остави го да падне на земята и стъпи на първите камъни, облечен само в туника без ръкави и ленени гамаши. Меката кожа на ботушите му прилепваше почти толкова добре, колкото ако беше на бос крак. Останалите също се съблякоха — стори им се разумно да оставят най-тежките си дрехи на земята.
Темуджин измина двадесет крачки, намери друго подходящо за катерене място, плю на дланите си и се хвана за скалата. Хазар се ухили развълнувано и метна повода на Темуге, стряскайки хлапето. Бехтер също си намери подходящо място, намести силните си ръце и крака в цепнатините и се набра с леко сумтене.
Скоро Темуге отново остана сам. Отначало се чувстваше ужасно, вратът го заболя да гледа катерещите се момчета. Когато те станаха по-малки и от паяци, отиде да си открадне солидна порция мляко от кобилата на Бехтер. Беше открил, че да си последен, си има своите предимства.