Нещо привлече погледа му, просветване от елов клон, покрит с лед. Кръстът, чиято верижка беше разкъсал от врата си, когато сваляше Фабрисия от дървото. На това място Жил я беше разпънал.
Трябваше да е изгубен, под пряспа сняг. Някак се бе заплел в клоните. Протегна ръка и го издърпа. Какво искаш от мен, запита се той. Не мога да отгатна намеренията ти.
Веднъж ми казахте, че когато поставям ръце върху хората, това им дава надежда. Казахте, че не става дума просто за изцеление, това им показвало, че Бог не ги е изоставил. Казахте, че онова, което правех, е било много важно.
Заради него тя беше пожертвала всичко, в което вярваше. Защо той не можеше да направи същото за нея? Сестра Бернадет може би щеше да помисли, че я е изоставил, но тя цял живот е живяла в манастир. Какво знае всъщност за мъжете и жените? Претегли кръста в ръката си. Какъвто и план да имаше, той вече беше сигурен, че никой не го е прозрял напълно, нито свещениците, нито дори еретиците. Постави верижката около врата си и решимостта му се възвърна. Обърна мулето и тръгна обратно по пътя, откъдето беше дошъл. С надежда, но не за онова, което беше възнамерявал да направи.
Хуан прескочи стената, но когато се спусна от вътрешната страна, изненада портиерката, която идваше отсреща. Старата монахиня изкрещя и хукна към сградата. Хуан я сграбчи изотзад и запуши с ръка устата ѝ. Поколеба се как да постъпи. Старицата продължаваше да се бори, той извади ножа си и ѝ преряза гърлото.
После отвори вратата на манастира.
Мартин видя какво е направил и нахока момчето.
– Сега ще се наложи да избием всички, празноглавецо – рече той.
Знаеше какво е наказанието за убийство на монахиня, вече не можеха да си позволят да ги оставят живи.
Нахлуха в избата, за да търсят храна. Бяха разочаровани, имаше само стари хлябове, малко мед и почти никакво месо. Мартин чу писъците. Някой беше открил трупа на портиерката. Изпрати двамина да се справят с положението.
Поведе останалите към параклиса. Само толкова злато ли имаха? Една от монахините биеше камбаната за тревога. Мартин изпрати още двамина да я накарат да спре и излезе, останалите го последваха. Почти никаква храна, съвсем малко злато. Готов беше да се обзаложи, че и жените са грозни.
– Трябва да има поне една, дето да я бива достатъчно за чукане – рече Хуан.
– Не си залагай главата на това – отрезви го Мартин. – Защо са се замонашили, как мислиш?
СХ
ФИЛИП НАБЛЮДАВАШЕ как двамата мъже излязоха от параклиса. Явно има нещо в убийството на монахиня, което да изнервя и професионалистите. Единият се озърна назад, като че е забравил нещо.
– От онова, което чувам, не са истински монахини – обърна се той към другаря си. – Повечето от тях са еретички. Да убиеш еретик, не е грях.
В Париж щяха да те обесят, влачат и разчекнат за убийството на монахиня; на небето наказанието щеше да е безкрайно по-лошо. Тези двама дръвници бяха следвали заповеди и сега вината ги разкъсваше.
Добре, да сложи край на терзанията на съвестта им. Филип изскочи иззад колоната, плъзна меча нагоре към врата на първия и го уби с един удар. Другият го гледаше втренчено, окаменял от стъписване, зрител на собствената си смърт. Щом свърши, Филип се обърна и напрегна слух. Чуваше викове откъм избата и конюшните. Колко бяха на брой?
Под командването на Наварес в Монтайе служеха петдесет. Изгубил беше половината от войниците си по време на обсадата. Колко бяха оцелели в гората или бяха дезертирали?
Той извлече двата трупа от църквата. Видя монахинята, която бяха убили, все още смаян от лекотата, с която някои мъже убиваха беззащитни жени.
– Никой няма да скърби за вас – рече той на мъртвия испанец, преди да го пусне на плочника.
Хукна през двора към избата.
– Няма и късче шибано прясно месо – чу един ог наемниците да казва. – Само осолено свинско.
– Това ли е всичко, с което е трябвало да преживеят зимата?
– Има мед и козе сирене. И чесън. От чесъна ще надебелеем!
Мъжът, който тършуваше из хесенските чували, не го чу.
Погледна встрани чак в последния момент, може би си мислеше, че другарите му идват на помощ. Филип се насочи към врата му, един насочен надолу замах, кървав и бърз.
Съучастникът му беше в другия край на избата и нямаше да е толкова лесно да го отстрани. Филип трябваше да прескочи зеленчуците, които лежаха на пода, и когато стигна до него, мъжът вече беше измъкнал меча си и извика, за да предупреди останалите.
Наемникът замахна към него. Филип с лекота отстъпи встрани и изви меча си в ниска плавна дъга, която разпори противника му. Той се улови за стомаха, Филип нанесе втори удар с меча си, миг по-късно мъжът лежеше мъртъв на пода.