Скоро нямаше да има оправдание да носи вълнените си ръкавици всеки ден.
Наблюдаваше гърбавия Бернар как бавно и мъчително минава през източната порта, обратно към своя дом от другата страна на долината. През рамото си носеше няколко хилави лука, които не беше продал на пазара. Някакви хлапета го следваха, подиграваха му се и го замеряха с камъни. Един отскочи и го удари по слепоочието. Бернар падна с главата надолу в канала.
Фабрисия остави кошницата си и хукна към хлапетата, които се разбягаха из уличките.
– Знам ви кои сте! – извика тя след тях. – Майките ви ще научат какво направихте!
Бернар лежеше по очи в канала. Отначало го взе за мъртъв, но когато го разтърси, той отвори очи и седна. Май не знаеше къде е и закуцука да събира главите лук, пръснали се по пътеката.
– Ранен ли си? – попита Фабрисия.
– Не съм.
Свикнал е на такова отношение, помисли си тя. Като куче, риташ го, а то продължава да ти лиже ръката.
– Тече ти кръв – каза Фабрисия.
Камъкът беше бутнал шапката му и тя сложи ръка на главата му, за да огледа раната. Това беше глава на старец, разкривена, с издължена форма; разправяха, че така бил роден, излязъл от утробата на майка си със сплесната глава.
Бернар притвори очи при допира ѝ.
– Добре ли си? – пак попита тя.
Той се олюля на колене, после се пресегна и я улови за китката. Фабрисия се отдръпна. Изплаши я.
– Съжалявам. Усещането е много хубаво. Сякаш хладна река протече през мен.
Тя веднага се засрами от страха си. Старият Бернар нямаше да стори никому зло. Помогна му да се изправи на крака, подаде му шапката, събра останалия лук от земята и го върна в торбата.
– Dieu vos benesiga – рече му тя на езика ок.
– Бог и теб да благослови, Фабрисия – отвърна той на благословията ѝ и откуцука.
Фабрисия забърза обратно към градеца. Бейлът на градчето затваряше вратите на залез-слънце и тя пристигна точно навреме. Късно беше за вълци, но понякога из околностите върлуваха каталонски разбойници. Кална уличка се висше нагоре по хълма между къщите, сгушени една до друга. Пилета щъкаха и се разбягваха, щом наближеше.
Видя мъж с кафяво расо да върви към нея и спря, огледа се за друг път, надяваше се да го избегне. Но беше прекалено късно.
– Фабрисия – рече свещеникът.
– Отец Марти.
– На полето ли беше?
Спря така, че да ѝ препречи пътя. Грамаден мъж – от него би излязъл прекрасен зидар, каза веднъж баща ѝ. Вместо противен свещеник, беше отвърнала майка ѝ. Имаше широка усмивка и алчни очи, шарещ поглед, с който преценяваше десятъка или пожертвуванието. Веднъж бил взел постелята на умиращ, на когото миг преди това дал последно причастие, понеже умиращият нямал с какво да плати. Или така разправяха.
Брат му беше бейлът на Сент Ибар, затова човек трябваше да внимава как се държи с него. Половината неомъжени жени в градеца и прилична част от омъжените били негови любовници в един или друг момент.
– Събираш билки за майка си.
Той взе кошницата, за да види какво е набрала. Не иска нито мащерка, нито беладона, но ще вземе от тях, само за да покаже, че може.
– Вярно ли е, че е знахарка?
– Болен ли сте, отче?
Не ѝ отговори, само ѝ върна кошницата, по-лека, отколкото, когато я взе.
– Мръква се вече. Трябва да се прибирам.
Той улови ръкава на роклята ѝ и я придърпа под свода на един вход.
– Чух, че си имала любовник в Тулуза, свещеник като мен.
– Не беше любовник. Изнасили ме.
– Вие, жените, все твърдите, че сте били изнасилени, след като стане работата.
На улицата беше тъмно, никой нищо нямаше да види.
Можеше да крещи, но после какво ли би могъл да стори той? По-добре да опита да го уговори, разсъди тя.
– Притесняваш ли се за греха, малка Фабрисия? Защото ще ти кажа, че жена, която спи с истински любовник, е пречистена от всеки грях. Насладата от любовта прави акта невинен, понеже идва от чисто сърце. Ако го правиш с радост, няма да ядосаш Бог.
– Само дето отиваш в Ада, ако не го правиш със съпруга си.
– Кой ти го каза? – попита свещеникът и се опита да я целуне.
– Моля ви, отче, страхувам се за душата си.
Но най-вече ме отвращаваш, помисли си тя. Но ако го кажа, бейлът ще направи живота на баща ми непоносим, не му ли вече сторих достатъчно зло?
– Тогава се изповядай при мен в неделя и аз ще опростя греховете ти.