Той постави ръка на гръдта ѝ и я притисна. Тя си помисли за Симон и ярката водниста кръв, която потече, след като той свърши с нея, и инстинктивно рязко вдигна коляно, отец Марти се сгърчи на колене. Фабрисия се извърна и побягна. Спря чак когато стигна техния domus[17], високо горе на хълма, близо до замъка на бейла.
В Тулуза живееха в каменна къща със здрава порта, която се затваряше с ключалки, а по стените висяха красиви украси. Всеки път когато се прибираше в тяхната нова къща в градеца, Фабрисия изпитваше срам за това, колко се беше влошило положението им. Под вратата духаше, от гредите над огнището висеше само един свински бут вместо парчетата бекон, черните суджуци и наденици, които имаха преди. В сравнение с останалите селяни бяха богати, имаха каменно огнище и дори solier[18], стая над каменната плоча на огнището, където спяха родителите ѝ. Повечето от къщите бяха направени само от дърво и мазилка. И все пак не можеше и да се сравнява с дома им в Тулуза.
Майка ѝ режеше билки и лук и ги мяташе в котела, който къкреше на огнището в средата на стаята. Анселм нагряваше краката си на огъня. Косата му беше напълно посивяла, защото беше вече почти стар човек, наближаваше петдесетте.
Майка ѝ веднага усети, че нещо не е както трябва.
– Добре ли си, момиче? Бяла си като платно.
– Видях стария Бернар на връщане от полето. Синовете на пекаря отново го тормозеха. Удариха го с камък по главата. Защо не оставят клетника на мира?
– Говорят, че е обсебен – рече Анселм.
– Защото има гърбица ли?
– Дяволски знак.
– Не е обсебен! Напълно безобиден е. Има гърбица, но е най-милият човек в селището!
– Не отвръщай на баща си така! – скастри я Елионор.
Повечето мъже щяха да ѝ издърпат ушите, помисли си тя.
Анселм изглеждаше само засегнат.
– Дори свещеника го казва – измърмори той.
– Самият отец Марти е обсебен от дявола.
– Виждаш ли? Не само аз в това семейство мразя тия лешояди – рече майка ѝ.
– Нали Бог е сътворил всичко, татко?
– Да.
– Нали е сътворил и Бернар?
Анселм се намръщи като уловен натясно в спора.
– Защо Бог ще създава същество като Бернар, освен ако не иска той да е такъв? Как може Бог, който е самата доброта, да създаде нещо, което е зло?
– Защото не Бог е сътворил света! – каза майка ѝ. – Така говорят добрите хора, светът принадлежи на Дявола. Ето затова!
– Баста! – извика баща ѝ. – Стига! Няма да слушам еретични приказки в собствената си къща! Ами ти, Фабрисия, какво си направила със себе си? Тече ти кръв.
Тя погледна към ръкавицата си, върху която имаше кръв.
– На Бернар е – обясни тя. – Сигурно е от раната от хвърления от момчетата камък.
Гледаше го втренчено и го предизвикваше да я обвини в лъжа. Но той само поклати глава и насочи поглед към огъня. Дори майка ѝ не поиска да види раната и да я почисти. Дотам се стигна, Фабрисия Беранже. Крещиш на баща си, караш го да се препира с майка ти, а после лъжеш и двамата. Ако има Чистилище, дяволите вече нажежават шишовете си за теб. Заслужаваш си го.
По-късно вечерта, след като родителите ѝ се бяха качили по стълбата към стаята си и си бяха легнали, Фабрисия се примъкна до огъня и огледа ръцете си на слабата светлина от жаравата. Като че нямаше достатъчно притеснения и без това, та трябваше да се прибавят и белезите по ръцете ѝ! Когато едно момиче нарани крехката гордост на втория по влияние мъж в Сент Ибар, то на другия ден със сигурност я чакат главоболия.
Помогни ми, Дево, прошепна тя към ронещата се в пепел жарава. Махни тези рани от мен, спаси ме отново от един от твоите свещеници.
– Тя защо така закъсня да се прибере от полето? – прошепна Анселм.
– Пак е ходила в църквата, смея да твърдя. Прекарва цялото си време в молитви към Богородица. След онова, което ѝ стори свещеникът, човек би си рекъл, че никога няма да стъпи в някое от тия места.
– Оттогава не е същата. Умът ѝ се е пообъркал, убеден съм. Според теб добре ли е?
– Де да беше се омъжила за Пиер, може би нищо от това не би се случило.
– Тя знаеше за смъртта му, помниш ли? Каза, че ще се случи. "Той скоро ще умре," така каза. А няколко дни по-късно той падна от скелето.
Елионор се умълча. Анселм сложи ръка на рамото ѝ и усети как тя се сгуши в него. Къде да намери добър съпруг за нея тук? Не се дава перла на свиня. Но той трябваше да предприеме нещо, и то скоро.
XVIII
17
Думата "domus" в древен Рим е означавала "тип градска къща на представител от висшите слоеве в Рим и Римската империя". От нея произходжа думата за "дом" в езика "ок", както и в съвременните славянски езици. – Бел. Прев.