– Страхувам се за душата ти.
– Добри хора са, съпруже. Трябва да ги чуеш.
– Никога не съм се съмнявал, че са добри хора.
– Добри хора и добри свещеници. Това не можеш да кажеш за онези дяволи в раса. Не ни изсмукват кръвта с десятъци, не държат проститутки. В собствената си църква Гуилхем е като епископ и не живее в палат като онова куче в Тулуза.
– Само защото живеят добродетелно, не означава, че трябва да се съглася, с каквото казват.
– Живеят според онова, което проповядват. Как другояче би могъл да прецениш религията на някого, освен по делата му? Виждал ли си как отец Марти върти очи към Фабрисия? Той изсмуква всички, човека и семейството му. И още искаш да се наричам католичка?
– Чу ли какво се е случило в Тулуза? Някой е убил Пиер дьо Кастелно[23].
– Кой е той?
– Папски човек, изпратен от Рим. Някой го спрял на улицата и го съсякъл.
– Не е загуба!
– Само дето сега папата хвърля вината за това върху граф Реймон. Разправят, че щял да прати кръстоносци срещу него, за да го накаже за това, че приютява хора като Гуилхем. Времената не са добри, за да се обявиш за еретичка, mоn сое г.
– Кръстоносен поход срещу християни!
– Гуилхем може и да се нарича християнин, но в Рим не го имат за такъв.
– Тия пачаври!
– Баста! Не искам да говориш така в собствената ми къща!
– Кой ще ни стори зло на нас тук, в планините? Може би в Тулуза или Каркасон. Тук горе никой не се притеснява за тези неща. Ако убият всеки еретик във Фоа, човек няма да остане.
Умълчаха се. Вятърът просвирваше през процепите на вратата. Фабрисия се присви по-навътре под кожите. Помисли си, че са спрели да спорят и са заспали, но след малко спорът отново се разгоря.
– Защо си ги пуснала днес тук? Казах ти, че не искам тия хора в къщата си.
– Исках да прегледат ръцете на Фабрисия. Той е лечител, най-добрият в цялото графство Фоа.
– И какво каза?
– Според него сама си е нанесла раните.
– Какво? Защо ще си причинява подобни неща?
– Как иначе да ги обясни?
– Мисли, че тя се самоизтезава, така ли? Твоят свят човек е луд.
– Накара я да си покаже ръцете и краката. За малко да припадна. Все по-лошо става. Кълна се, че една от раните пробива цялата плът на ръката ѝ.
– Нали не мислиш, че е обсебена? Менгарда беше обсебена. Страдаше от падания, излизаше ѝ пяна на устата, когато Дяволът беше в нея.
– Като се изключат раните, нашата Фабрисия си е същата.
– Из градчето само за Бернар говорят. Разправял, че видял страховити мълнии да излизат от ръцете ѝ, когато го докоснала.
Мълнии ли, помисли си Фабрисия. Наистина ли е казал подобно нещо, или хората са си го измислили? Тя само помогна на стария човек да се изправи. Издърпа кожите над главата си, отвори уста и нечуто изпищя в мрака. Не искаше да слуша повече.
– ...разправят, че и аз съм щял да умра, ако не била положила ръце върху мен. Истина ли е? Видя ли я да прави нещо с мен?
– Моли се за теб и те прегръщаше, както правех и аз. Нищо повече.
– Знаеш ли, че тези рани, които има, са същите като раните на нашия Господ при разпъването.
Настъпи дълго мълчание и Фабрисия затаи дъх. После се чу гласът на майка ѝ.
– Гуилхем казва, че Бог не може да умре и че Иисус е бил просто добър човек, дошъл да ни помогне. Казва, че кръстът е знак на Дявола, защото представлява силата на Рим, а не могъществото на Бог и...
– Не искам да слушам повече богохулните ти приказки в тази къща!
Вятърът изплющя в ленената завеса и пълната луна надзърна иззад облаците. Фабрисия протегна ръце на светлината. Вече и в леглото носеше ръкавици.
– Нека това да отмине – промърмори тя. – Ако наистина имам сила да лекувам рани, нека излекувам своите. О, Богородице Дево, светице на прегрешилите, имай милост.
– Какво ще правим? – чу тя да пита майка ѝ.
– Не знам, mоm сое г. В Тулуза ни каза, че искала да влезе в манастир. Бях против, но може би това е единственото решение. Само там ще е в безопасност.
Видя ли, помисли си Фабрисия. Никога не е имало друг избор. Не знам защо съм избрана за това, но когато Бог те посочи с пръст, не можеш да се скатаеш в ъгъла и да се скриеш. Може и да е умрял на кръста, може и да не е; знам само, че е изпратил дамата в синьо, за да ме отдели от другите, и сега мога само да се опитам да го понеса.
XXIV
ВСИЧКИ, ОТИШЛИ в дома на Пон, за да чуят проповедта на Гуилхем Витал, сега се блъскаха в църквицата извън портата за литургия, заедно с онези, които не бяха посетили проповедта на еретика. В неделя всички бяха християни. Някои от тях, чула беше баща ѝ да казва, ловели риба и от двата бряга; кланяли се на добрите хора и молели да ги благословят, но се изповядвали при свещеника, в случай че имало Съден ден и Иисус наистина измъкнел плесенясалите им кости от гроба, за да отговарят за деянията си.
23
Пиер дьо Кастелно е френски духовник, цистерциански монах, легат на папа Инокентий III, който е изпратен в Тулуза за борба с ереста. Убит е на 15 януари 1208 г. – Бел. Прев.