Проповедникът кимна.
– Възхищавате ли се на работата му?
– Много. Ако аз бях на негово място, щях да си позволя греха на гордостта.
Мимолетна усмивка.
– Мнозина измежду нас споделят доброто ви мнение за него и всъщност стават негови следовници, можем така да ги наречем, ако желаете. Самият аз го срещнах преди шест години в Монпелие. Оттогава съм се посветил на каузата му. – Свещеникът стана и отиде до прозореца. – Преди да влезете, заедно с приора се радвахме на тази гледка. Той ми разказа, че градината долу е перфектен символ на Божието съвършенство. Правоъгълната каменна настилка около нея представлява сътворения свят; кръстът, образуван от камъните от настилката, които го разделят, са четирите клона на кръста, водоскокът в средата му с водата, която отразява небето, е начинът, по който земята трябва да отразява късче от Рая. – Симон видя огъня в очите му, същата страст, на която беше станал свидетел на пазара преди четири години. – Земята трябва да отразява небето, това е възложената ни задача тук, на земята, както и на небето. С нея сме натоварени, брат Симон Жорда.
– И аз вярвам в същото с цялото си сърце.
– Виждали ли сте Дявола?
Въпросът го слиса.
– Не и се моля никога да не го срещна.
– Но вие трябва да сте го срещали, брат Жорда, защото той е около нас? Щом искате да служите на Бог, трябва също толкова добре да познавате и неговия противник. – Той се облегна на масата. – Имате ли смелост да се срещнете с Дявола, под каквато и форма да ви се представи?
– Така мисля.
– Разговарях с вашия приор за вас. Изглежда, Бог е намерил за уместно да ви дари с пъргав ум и задълбочено разбиране на неговото слово. Нуждаем се от хора като вас.
– Какво ще ми възложите да направя?
– Предстои невероятен катаклизъм и той ще започне в Албигоя. Църквата тук е станала дебела и мързелива, ракът я е надвил. Превърнали сме се в посмешище за миряните, има монаси и каноници, които са си взели съпруги и живеят от лихварство. Някои дори са приютили и менестрели. Похапват лебеди на закуска и подаряват на любовниците си рубини, колкото гълъбови яйца. Възмутително е в какво са превърнали църквата. Хората умират с неопростени грехове, докато архиепископът на Нарбона си брои парите.
Междувременно южните земи са заразени с всевъзможни проклети ереси. Графът на Тулуза и родът му са позволили на добрите хора, както се наричат сами, да ходят из страната и да проповядват мръсната си ерес и никой не ги спира. Знаете ли какво ми съобщиха онзи ден? Имало село високо горе в планините на Фоа, където тези еретици прогонили свещеника, заличили изображенията на разпятието от стените на параклиса и сега там провеждат чудовищните си служби! В свещения дом на Бога!
Симон кимна.
– И аз съм чул тези неща.
– Какво друго сте чули?
– Чувал съм, че презират сексуалното съвкупление дори в брака.
– Така е, защото те са известни със содомията си?
– Може и така да е – рече Симон, – макар че, ако мога да говоря открито, същото се говори и за нашия епископ.
– Никой няма да спори по този въпрос с вас, братко Симон. Църквата трябва да се очисти отвътре, както и отвън. Иисус ни е освободил от греховете ни, поискал е да ги оставим зад гърба си и да му се доверим. Не разбирам защо е толкова трудно някои хора да го проумеят.
Той отново седна.
– Тези еретици, за които говорите, наричат себе си християни, макар да отричат кръста, раждането на Иисус от девица и всички евангелия с изключение на Йоановото. Затова не разбирам как така твърдят, че са последователи на Иисус.
– Братко Жорда, както знаете, от няколко години се опитвам мирно да се разбера с тези хора тук, през сълзи ги умолявам да се върнат в Светата църква, но напразно. Сега търпението на Светия отец е на свършек. Сила ще надвие там, където внимателното убеждение се провали. Рим свика голям кръстоносен поход срещу еретиците от юг, за да спре противните ереси, които се разпространяват там. Но това няма да е война на обсадата и меча. Ние трябва не само да разрушим Църквата на еретиците, но и да съградим отново нашата.
Той се приведе.
– Изпратиха ме да се включа в кръстоносния поход и да осигуря духовни напътствия на смелите рицари, които са се присъединили към нас в своята свещена мисия. Трябва ми доблестен мъж, който да обедини сили с мен, с добра подготовка по философия, теология и риторика. – Очите му горяха свирепо. – Мъж добродетелен, който да научи останалите да вървят по стъпките на нашия Господ Иисус Христос.
Симон притисна ръце в молитва на гореща благодарност. Това беше очакваният от него знак.