Выбрать главу

Толкова много го обичам. Той е всичко на света, което ми остана. Моля те.

Свещите потрепнаха от течението, цял премръзна от студените камъни под коленете си. Но остана и се моли. Когато дамите се върнаха за литургията в деветия час, ставите му така се бяха схванали, че едва успя да се изправи. Не намери отговор и Бог не му проговори.

XXIX

НЕ ИСКАШЕ да се жени повторно. Никоя не можеше да замени Алезаис в леглото му или в сърцето му. Но един мъж, бил той с благородна кръв или не, не се жени от любов. Браковете служеха за създаването на съюзи и раждането на синове. Трябваше да има кой да движи домакинството и да хока слугите в негово отсъствие. Той имаше дълг към името си и към онези, които го наричаха свой господар.

Несъмнено новата му съпруга беше толкова способна, колкото и красива. Гербовете по стените бяха прясно боядисани, на масите имаше бели покривки. Заради гостуването на братовчед му Етиен Жизел се беше потрудила да заличи дивото им битие, до което ги бяха довели настоящите обстоятелства. На братовчеда му беше отредено почетното място начело на масата от дясната страна на Филип. От лявата му страна седеше Жизел, преструваща се на весела, облечена в малиновочервена рокля, обточена с кожи от бялка, ръкавите на роклята ѝ бяха толкова дълги, че се влачеха по земята. Две от придворните ѝ дами ги държаха, докато тя се хранеше.

Съпругата му беше красива. Само дето Филип не понасяше да я гледа и затова вината не беше нейна.

Етиен избра парче от печеното и го отнесе до дъската си за рязане, от парчето обилно капеше по полираната дъбова маса.

– Ще се присъединиш ли към кръстоносния поход на папата срещу графа на Тулуза?

– Заслужил съм си мястото в Рая, Етиен. Прекарах година в Земите отвъд заради Бог и Йерусалим. Освен това не виждам как един християнски господар може да тръгне срещу друг християнски господар и да нарича войната свещена. Но съм убеден, че духовниците могат да ми го обяснят.

– Папата казва, че графът дава подслон на ерес.

– Ако граф Реймон изгори всеки еретик из южните земи, ще остане съвсем без поданици. Църквата да мислеше повече за душите на хората и по-малко за десятъците и данъците, тогава сигурно щеше да се радва и на по-добро отношение в Прованс. Ами ти, ще нададеш ли отново боен вик?

– Мислех си, че мога да покажа отдадеността си по друг начин. Поклонничеството в този момент ще е мъдра постъпка.

– С боси нозе и власеница ли?

– По-скоро си мислех за добър кон и добри проститутки. Казват, че жените в Леон си струва да се видят. – Слугите донесоха вино, виночерпецът разля повече от хубавото рейнско вино на масата, отколкото в чашите им. Той се приведе и шепнешком, за да не чуе Жизел, сред общата глъч му заговори: – Като отворихме дума по тези въпроси, братовчеде, кой топли постелята ти тези дни? Не е жена ти, ако слуховете са верни.

– Грижа се за нея, колкото мога.

– Какво има? Достатъчно е хубава. Да нямаш любовница? – Филип поклати глава. – Никога не си бил толкова мрачен, Филип. Като млад си беше доста похотлив.

– Човек може и да се промени.

– Не можеш вечно да жалееш Алезаис. Може и да е била прекрасна съпруга, но жената си е жена. Все се появяват нови.

Филип завидя и съжали братовчед си. Един турнир, търкаляне в сеното с някое слугинче и хубава вечеря и той беше щастлив. Може би е заради мен, прекалено много мисля, прекалено много се отдавам на чувствата си. Алезаис ме дразнеше за това, а после казваше, че тъкмо това най-много обича в мен.

– Какво заговорничите двамата? – намеси се Жизел.

– Питах съпруга ти как е малкият Рено.

– Опасявам се, че с всеки ден отпада все повече – отвърна тя.

– Съжалявам да го чуя. Децата много лесно мрат. Затова трябва да имаме повече деца.

Самият Етиен беше изгубил двама синове още като кърмачета, но се беше водил от собствените си думи и заченал нови двама. Разумно. Знаеше дълга си към семейството, към земите си.

Вниманието на Жизел се насочи към менестрела. Тя заръкопляска и се присъедини към радостните възгласи на останалите, когато той запя.

– Защо се ожени за тази жена? – прошепна Етиен.

– Прилича на нея – отвърна Филип.

– Оженил си се за втората си жена, за да ти напомня за първата ли? Не съм чувал по-глупава причина.