Выбрать главу

Прислужниците на Филип донесоха печен лебед от кухнята. Лебедът беше изкусно прикачен към задницата на прасе. Ястието предизвика развеселени викове и ръкопляскания сред гостите му. Филип избра с пръсти най-хубавите парчета и ги постави на дъската на братовчед си.

Етиен се приведе.

– Не ми е работа да се бъркам в делата ти, но се надявам, че си добре осведомен за роднините на Жизел. Братята ѝ са бедни и алчни. Баща ѝ има прекалено много синове, а земята му е малко. Не ти желаят доброто.

– Какви ги говориш?

– Казвам, че ще са много доволни, ако умреш без наследник. Затова се погрижи да ги разочароваш.

След като вечерята приключи и всичките му гости бяха пияни или хъркаха, масите бяха прибрани към стената и менестрелите и труверите се разгърнаха, за да могат дамите и младите оръженосци да потанцуват. Филип остави своя оръженосец Рено да управлява празненството и щом Етиен се измъкна с една от дамите на Жизел, той се качи горе, за да поседи със сина си и да подържи ръката му.

XXX

ДОКТОРЪТ С КАЧУЛКА И БИРЕТА[24] стоеше в ъгъла на стаята и изучаваше урината на пациента, която въртеше в дървена купа. Той я помириса, после постави пръст в нея, за да я опита.

– Леко стипчива и с тъмен цвят. Утре отново ще му направя кръвопускане.

– Защо сега не го направите? – попита Филип.

– Роден е под знака на Скорпиона и изчисленията ми показват, че днес не е благоприятен ден за кръвопускане и очистителни.

– Правихте кръвопускания и му давахте очистителни, а той не оздравява. Само такива лекове ли знаете?

– Изучил съм се в Париж. По-добър от мен няма да намерите.

– Време е да опитам, така мисля. Вън оттук. И да не сте се върнали.

  –Това е Божие наказание – отсъди Жизел. – Ти не се отзова на призива на папата. Сега си плащаш.

– За бога – промърмори той.

Поиска още топла вода за банята си, но тя нямаше да позволи на слугинята да я донесе, очевидно ѝ нямаше доверие. Може би щеше да бъде по-приятно, ако беше изсипала горещата вода във ваната, а не да излее цялата кофа на гърба му. Викът му от болка като че я ядоса още повече.

– Що за мъж отказва да се бие за Бог?

– Да се биеш за Рим, невинаги е едно и също с това да се биеш за Бог.

– Това е богохулство!

– Изправят християни срещу християни.

– Албигойците не са християни! Всичките са еретици. Ако беше сложил кръста, щеше да получиш опрощение за всичките си грехове, а според мен те са много. И да си осигуриш място в Рая! Тази цел не заслужава ли да се бориш за нея? Сега синът ти е болен и всичко само защото отказа да воюваш.

– Никога не съм се скатавал от битка, щом тя има смисъл. И носих кръста в Светите земи заради папата в продължение на една година, затова думите ти ме озадачават. Защо Бог иска да ме накаже сега?

– Ами ако някой от слугите ти очаква да го храниш цял живот само защото веднъж е оседлал коня ти? Всеки ден яздиш.

– Обещанието за място в Рая беше за един кръстоносен поход срещу сарацините, а не до края на живота си да воювам срещу целия християнски свят!

Той отпусна глава на ръба на дървеното корито и пое дъх, за да се успокои. Уханието на розовите венчелистчета, които ароматизираха водата, успокои опънатите му нерви. Но не за дълго. Втора кофа с вода се изля върху главата му. Милостиви Боже, този път водата не беше гореща, а студена.

– Свети Боже, жено!

– Щом не те е грижа за твоята душа или за папата, поне можеше да помислиш как да изкараш малко пари, за да си платиш дълговете.

– Дълговете, които увеличихме, докато се биехме за папата последния път! Ереста е работа на Църквата, не е моя. Реймон Тулузки може и да е закоравял лъжец, но не почита Дявола и е зет на английския крал. Как може войната срещу такъв човек да се нарече свещена?

Той излезе от ваната. Тук нямаше да намери мир. Жизел, без да бърза, му подаде кърпа, за да се подсуши.

– Какво зяпаш?

– Припомням си как изглежда.

Филип бързо се облече. Подплатена туника вместо вълнена, мода, която беше донесъл от Ориента. Обу пищни тесни панталони от кадифе в кралско синьо, прекалено скъпи бяха за него, но проклет да бъде, ако позволи да се разчуе за сиромашията му.

– Рено боледуваше и преди папата да обяви кръстоносния поход.

– Бог е знаел как ще постъпиш.

– За всичко имаш отговор.

Жизел стоеше с ръце на кръста до прозореца. Той затвори очи, представи си Алезаис с него, опита се да си припомни успокоението, което тя някога му даваше, когато беше притеснен.

вернуться

24

Шапчица с три или четири върха, която обикновено се носи от римокатолически свещеници, а по-късно и от представители на англиканската и лутеранската църква. Биретата с четири върха е била знак за получена академична образователна степен "доктор". – Бел. Прев.