Как щеше да свърши?
– Благодаря, че дойде – рече той.
– Нямах избор, когато тези главорези се появиха – тя посочи към Рено и хората от свитата му.
– Тези мъже няма да ти сторят зло. Изглеждат страшни, но в честна борба ти ще съсечеш и двамата.
Мъжете, които стояха до вратата, се разсмяха. Макар че беше вече наполовина луд, господарят им поне не беше изгубил чувството си за хумор.
Помогна ѝ да слезе от коня и я поведе към донжона. Спалнята на сина му се намираше под голямата зала. Рено не спеше, огромните му сини очи бяха хлътнали още по-дълбоко, а сините му вени изпъкваха на кожата му, приела призрачен сив цвят. По черепа му не беше останала плът. Така ще изглежда, когато умре, помисли си Филип. Само че вече няма да премигва.
Старицата коленичи до леглото му и постави ръка на челото му, нежно, както би сторила една майка. Той предположи, че синът ѝ ще попита за името ѝ и коя е, но той нямаше сили да го направи.
– Клетото дете – рече Маргьорит.
– Моля те – каза Филип. – Направи нещо.
– Даде ли му настойката?
– Дадох. Но не можа да я задържи.
– Нещо го яде отвътре. Казах ти, за всеки, когото съм излекувала, друг умира. Мога да лекувам онова, което може да се лекува. Не мога да правя чудеса.
– Трябва да има начин. Ще дам всичко, за да го спася, само ми кажи какво да направя.
Старицата се поколеба.
– Сериозно ли говориш?
– Никога не говоря напразно.
– Има един начин в такъв случай. Чувала съм от пътници за някаква жена на юг, която правела чудеса. Може да са само слухове, защото никога не съм я виждала лично. А и шансът да я откриеш, да я доведеш тук...
– Тя къде живее? Ще я намеря.
– В Албигоя. Градчето се казва Сент Ибар в графство Фоа. Хората разправят, че можела мъртвите от гроба да вдига. Тя е единствената ти надежда, защото само чудо може да спаси сина ти, сеньор.
– Кажи ми името ѝ.
– Казва се Фабрисия Беранже. Дъщеря е на зидар.
– Благодаря ти – рече Филип.
XXXIV
ВЪЗДУХЬТ В ГОЛЯМАТА 3AJIA беше възкисел, защото в огъня горяха прекалено много сурови дърва. Грубо скованите маси бяха натрупани до стената, готови да бъдат пренесени за вечеря. Неколцина от свитата му се помотаваха и играеха на зарове; ловджийските кучета виеха и проквичаваха в сламата, дремеха или се протягаха. Той огледа щитовете с гербове над големите порти, символи на неговите славни бургундски предци и източник на неговите привилегии и вериги.
А, да, неговите вериги. Ето я нея, по средата на личното имение, в роклята си от малиновочервено кадифе, обточена с кожи, на вид великолепна, тревожна и бясна едновременно.
– Ти полудя ли? – викът ѝ стресна кучетата.
Мъжете вдигнаха поглед от играта си на зарове, решили, че ще има забавление.
– Оставете ни – нареди им той и изчака, докато слушателите напуснат, преди да ѝ отговори. – Нали чу какво каза старата жена?
– Някаква дърта вещица ти казва да идеш в Лангедок и ти оседлаваш коня си? Няма да отидеш по нареждане на папата, но ще послушаш някаква си дъртуша?
– Отивам по свои дела, а не по тези на Рим.
– И какво се надяваш да намериш там? Мислиш си, че някаква жена ще сложи ръце на сина ти и той ще бъде изцелен ли? Това ли си въобразяваш?
– Няма да позволя да умре.
– Децата непрекъснато мрат.
– Да го изхвърлим и да не помисляме за него повече, все едно е пилешка кост, която подхвърляме на кучетата на вечеря, така ли? Толкова ли струва животът за теб?
– Не можеш да пожертваш всичко, което имаш, за едно болнаво момче.
– Преди изобщо не беше болнав.
– Ще умре независимо какво правиш или колко много го обичаш. Такава е волята Божия.
Филип поклати глава.
– Тръгвам утре сутрин. Оръженосецът ми Рено идва с мен. Ще взема дванайсет бойци и ще се върна след месец.
– Кой ще ни защитава тук?
– Да те защитава? Трябва ти пазач на вратата и друг, който да пречи на конярчетата да крадат пилета. Ако се чувстваш застрашена, имаш трима братя на десет левги оттук, които ще яхнат конете си да ти се притекат на помощ, но не виждам защо ще ти трябва такава. Способна си да се грижиш за делата ни толкова добре, колкото и аз. Ще се върна до празника за началото на лятото.
И в този миг влезе Рено, дойде несъмнено, за да го спаси, както беше направил онзи ден в гората. Носеше синя туника над кожените си дрехи, готов за утринния лов. Предоставил беше на един от войниците да съпроводи Маргьорит до дома ѝ.