Поклонниците се движеха сами или на групи, пееха химни, следваха монаси и свещеници и носеха знамена. Всякакъв народ вървеше: просяци, менестрели, освободени крепостни, студенти. Рядко Филип и хората му срещаха конници; барон или епископ или волска каруца, натоварена с дървен материал или олово за някой църковен покрив. Пътуването обаче беше тежко, защото почти на всяка левга стадо овце или добитък препречваше пътя им и ги бавеше.
Късно един следобед точно пред Лион спряха да починат. Екерсите[28] разседлаха конете и охладиха гърбовете им с върбови листа, които бяха натопили в реката. След седмицата, прекарана в усилена езда, тялото на Филип беше сковано от изтощение и протрито от тежката ризница. Той махна тежките ръкавици, за да избърше потта и прахта от очите си. Рено му помогна да свали пътническите си доспехи; той простена от облекчение, докато се освобождаваше от тях, после тръгна след останалите конници надолу към реката, за да гребне няколко шепи студена вода и да я излее на главата и врата си, да пие, докато стомахът му се пръсне.
Щом напоиха конете, се разположиха за лагер; опънаха палатки, тежките товарни каруци и огнища за приготвяне на храна се пръснаха по брега. Нощта падна бързо. Филип накара Рено да постави часови, после се уви в пътническия си плащ и се опита да заспи, заслушан в пращенето на сухите съчки в огъня и приглушения говор на хората, насъбрани около него. Осоленото свинско, което ядоха за вечеря, му докара жажда и го направи неспокоен. Моля те, Боже, нека да стигна навреме. Не оставяй момчето ми да умре. В гората изкряска сова. Вълци и гоблини се разхождаха из безлунна нощ като тази. Филип докосна кръста на врата си за защита.
Не позволявай малкото ми момче да умре.
Събуди се от грубо разтърсване по рамото.
– Простете, сеньор, трябва да се събудите – каза Рено.
Инстинктът на войника: миг и съзнанието му вече беше нащрек.
– Какво има?
Двама от войниците му стояха с горящи факли, между тях имаше малко момче. Държаха го за ръце и полагаха усилия да го удържат, защото то се въртеше, дърпаше и се мъчеше да ги рита. Един от мъжете се умори от боричкането и го удари с дръжката на меча си. Момчето пребели очи и се отпусна на колене.
– Стига! – извика Филип. Скочи прав и се обърна към Рено.
– Какво става?
– Часовите са го спипали, като се е промъквал в лагера. Опитвал се да краде храна.
Филип приклекна до него. Момчето беше чорлаво, мръсно и мършаво като прът на шатра. Филип повдигна главата му.
– Кой си?
Но то все още беше в безсъзнание от удара и не можеше да отговори. Затова го завлякоха до реката и потопиха главата му във водата да се свести. Детето дойде на себе си, разтърсваше глава като куче.
– Кой си ти? – попита Филип отново.
Погледът на момчето се избистри, огледа дрехите на Филип, кадифената му туника и гранатовия пръстен.
– Я какъв богаташ – рече то. – Изглеждате като краля на Франция.
– Вържи му още един – обърна се Рено към часовия.
Филип поклати глава.
– Остави го. – Той улови момчето за раменете. – Как се казваш?
– Лу[29], сър.
– И как се сдоби с такова име?
– Майка ми ме е кръстила така. Вие кой сте?
– Ти, безсрамно помиярче такова – скастри го Рено и щеше да го шляпне с ръкавицата си, но Филип му попречи.
– Казвам се Филип, барон на Верси. Аз съм човекът, когото си се опитал да окрадеш.
– Умирам от глад. Имате ли нещо за ядене?
Филип погледна Рено.
– Какво ще правим с него?
– Ако питате мен, щях да му отсека едното ухо, за да го науча на уважение, и после да го хвърля в реката.
– Имай милост, Рено. Ти беше само няколко години по-голям, когато те доведоха при мен.
– Само съм гладен, сеньор. Не съм искал на никого зло да сторя.
– Ти си крадец.
– Сигурно, сеньор. Но или ще съм крадец с едно ухо, или ще лежа вкочанен край пътя и знам кое предпочитам да съм.
Филип се ухили пряко волята си. Изтегли момчето на брега и го бутна към Рено.
– Дай на тоя клетник нещо за ядене.
– Сеньор, идеята не е добра.
– Малко осолено свинско и хляб, щом е толкова отчаян. Ако може да ги преглътне, тогава е по мъж от мен и му се полагат. Имай милост, Рено. Щом аз моля Бог за неговата милост, не трябва ли да отговоря на молбата за милост на друг, ако ми е по силите да я удовлетворя?
Рено сви рамене. Улови момчето за ръката и го повлече нагоре по брега към лагера. Филип се усмихваше. Лу. Вълк. Добро име за просяк. Щеше да нахрани хлапака, а на сутринта да го изпрати по живо, по здраво.