Мъжете хъркаха и огънят беше изтлял. Лу се присви до него, разкъса осоленото свинско със зъби и почти не си направи труд да дъвче. Рено стоеше над него със запалена факла. Филип го изучаваше: завързак с лице на ястреб и несъразмерно дълги за тялото му крайници. Гледаше го като бито псе, очи, които дебнеха за всяко неочаквано движение, главата му непрестанно се движеше, готов да трепне, готов да побегне.
– Откъде си?
– Отникъде.
– Нямаш ли си дом?
– Имах, когато баща ми беше жив. Но той умря и бяхме тръгнали за Париж, където майка ми има братовчед. Тя ми каза, че той ще се погрижи за нас, но умря по пътя. Хвана треска, така стана.
– Къде е?
– Ей там – рече той. – Под едно дърво.
Филип кимна към Рено и двама войници.
– Остави ни. Изпълни добре дълга си. Наистина. Благодаря, Рено.
Той приклекна до момчето, гърбът му се беше затоплил от гаснещата жар на огъня.
– Къде отивате? – попита го Лу.
– Албигоя. Място, наречено Сент Ибар.
– И защо отивате там? Сега е война. Да не се присъединявате и вие към кръстоносците?
– Не сме кръстоносци. Бил съм кръстоносец преди в Земите отвъд и повече никога няма да бъда.
– Тогава защо?
– Имам син в Бургундия. Той умира.
– И защо не сте с него?
– Чувал ли си за чудеса, Лу?
– Чувал съм от свещениците. Но никога не съм виждал.
– Аз вярвам в чудеса. Вярвам, че ако се помоля горещо на Бог, той ще ме чуе и ще отвърне на молбата ми за моя син. Затова отивам в Албигоя. Там имало жена, която лекувала с ръце. Ще я помоля да дойде с мен в Бургундия да изцели сина ми.
– Вие сте луд.
– Да, вероятно си прав.
– Мога ли да спя тук тази нощ? До огъня? Обещавам, че нищо няма да открадна.
– Много добре. Но ще те предупредя открито. Пробвай и открадни нещо и оръженосецът ми Рено наистина ще ти отсече едното ухо. Бди над мен като мечка над мечетата си, колкото и да е млад.
Момчето облиза покапалата мазнина от свинското по ръцете си и легна между двама от войниците, за да се топли. Филип поседя малко да наблюдава как лекият повей на вятъра разбърква пепелта в огнището, после свали плаща си и го метна над момчето. А след това отново легна да спи, чудеше се защо е избрал да разкаже за тегобите си на едно сираче и крадец. Сигурен беше, че на сутринта малкият нехранимайко ще се е омел рано-рано с хляб и нечий пръстен.
Филип се събуди на зазоряване. Той изтръска росата, закопча колана си и меча. За негова изненада Лy продължаваше да спи там, където го беше оставил. Филип разтърси момчето да го събуди и извика Рено. Накараха малкия да им покаже тялото на майка си. Филип се беше чудил дали историята е лъжа, за да предизвика у него съчувствие, но на сто крачки от лагера им я намериха точно както хлапакът беше разказал, вкочанена и студена, под един кестен.
Трупът вече вонеше, а и лисиците и гарваните го бяха намерили. Филип каза на Рено да заповяда на мъжете да изкопаят гроб. Нямаше свещеник, който да благоволи да я изпрати в Рая, но Филип каза една молитва за нея, когато я заровиха, и се надяваше това да е достатъчно.
Щом Филип се качи на Лейла, Лу застана пред коня му.
– Вземете ме със себе си – рече той.
Филип се разсмя.
– И защо?
– Видяхте ли – обади се Рено. – Той е като останалите псета на улицата. Подхвърли му залъци и той си мисли, че заслужава още.
– Не ме оставяйте тук, сеньор.
– Никаква полза няма да имаме от теб, момче. А и си имам своя работа, за която да се грижа.
– Говоря езика ок. Няма да ви бавя и мога да се окажа истинска благословия, когато се озовете сред онези самохвалковци и еретици.
– Мисля, че трийсет въоръжени мъже са достатъчно добра защита, че да се нуждая и от завързак, който току-що е дорасъл да носи панталони. И аз говоря малко езика им. Научих го в Земите отвъд от рицарите от юг.
Лу улови юздите им.
– Тогава ме вземете като благодеяние, вземете ме с вас до Лион.
Рено поклати глава отчаян.
Воден от импулс, Филип се приведе, грабна Лу през гърдите и го повдигна на седлото.
– Много добре, малки ми господарю Вълк. Вие сте просяк и крадец, затова сигурно ще можете там да си вадите хляба с лекота.
– Благодаря, сеньор. Няма да създавам никакви проблеми.
– От това няма да излезе нищо добро – заключи Рено.
XLIV
С ТЕХНИЯ КЪСМЕТ кога да пристигнат в Лион, ако не в пазарен ден, помисли си Филип. Почти половин ден можеше да им отиде само за да стигнат от единия до другия край на проклетия град.