Улиците бяха претъпкани, на градските порти, където се събираше таксата, цареше пълна бъркотия, главният площад едва побираше всички волски и магарешки каруци. Пазарът беше сиво море от овчи гърбове, а данданията премазваше след тишината на улицата: носачи на вода размахваха звънци, чираци търкаляха бъчви по калдъръма, гъски крякаха, мечки ревяха на местата, където се провеждаше бой с тях, носеше се и самотният рев на муле. Над всичко Филип дочу мелодията от лютнята на жонгльор и избухналия смях сред зрителите му.
Кралските лилии бяха навсякъде, градът пламтеше от патриотична треска заради войната, сякаш Пей д'ок беше населена с нашественици неверници.
Свещеник вече работеше пред църквата, вдигнал високо златен кръст, въодушевените тълпи се тъпчеха към него.
– ...Оскверняват църквите и ги използват за отвратителни плътски оргии... открито почитат Дявола. Вече не са хора, ами слуги на Сатаната! Дори така наречените благородници, господарите на Транкавел, Фоа и Тулуза! Прекалено дълго търпяхме тези дяволи в южните ни земи. Защото не ви трябва да се поклоните на Сатаната, за да разпъвате нашия Господ отново и отново! Ако не сте на страната на Бог, тогава сте срещу него! Но ако се присъедините към нас в нашето свято поклонничество срещу тези дяволи, тогава ще си спечелите място в Рая и всичките ви грехове ще бъдат опростени, понеже ще сте доказали любовта си към Бог!
Рено и Филип спряха конете си, за да послушат.
– Същото ни говореха и преди да отидем в Земите отвъд – рече Филип.
– Тук е пълно с обърнати към вярата, сеньор.
– Казваха, че ще дойде свършекът на света, ако не направим нещо срещу мохамеданите, но той свърши само за мен. Сега разбирам, че много-много не ме е грижа за Рая.
– Сеньор, не бива да говорите така!
Филип се извърна на седлото и погледна към момчето.
– Чу ме какво си говорех ли? Мислиш ли, че съм еретик?
– Баща ми – когато беше жив, Бог да го прости – ми казваше, че ако един човек ще го оставят на мира, ако се прекръсти, тогава да се кръсти. Казваше и че ако на другия ден се появи някой и каже, че не трябва да прави кръст, ами кръг, тогава кръг да бъде. Това прави ли го еретик, сър?
Филип се разсмя.
– Баща ти е бил практичен мъж.
– Калайджия беше, сър, много го биваше, схващаше всичко.
– Както и всяка религия. Но това е Лион, млади сър. Удържах думата си пред вас. Сега си вървете по пътя, пожелавам ви късмет.
Лу слезе от гърба на големия боен кон, но не пускаше стремето.
– Не искате ли да ме оставите при себе си, сеньор? Може да съм ви от полза.
– За какво? – намеси се Рено. – Като хранилище на въшки ли? Върви си. Господарят ми ти показа достатъчно от милостта си.
Филип пришпори коня си и скоро момчето се изгуби сред блъскащите се тълпи.
Докато войниците му се черпеха с разводнено пиво в една от странноприемниците до главния площад, Филип намери църква и влезе вътре. Колкото и да му липсваше влечение към религията, той не беше безбожен, какво като се гневеше на духовенството. Не пътуваше ли с цел да измоли милост от Бог?
Тежки железни свещници осветяваха мрака на църквата като дневна светлина. Изрисуваните по колоните светци изглеждаха почти радостни.
Намери статуя на Богородица, падна на колене и зашепна думите на латинската молитва:
– Аве Мария, грасия плена...
Каза молитвата както винаги заради сина си. Може вече и да не вярваше в папите и в кръстоносните походи, но все още вярваше в чудесата и се надяваше, че само тази вяра може да е достатъчна.
Пред изповедалнята се точеха неравни върволици, толкова много хора бяха натъпкани в църквата, че едва имаше време всеки да прошепне conftteor[30] и да пусне своята лепта в ръката на свещеника и вече беше дошъл редът на следващия скрит грешник. Свещените войни наистина бяха добри за печелене на пари, както твърдяха ханджиите.
Когато излезе, навън завари шумна разпра. Един гражданин в кожен елек и коприни размахваше кърпичката си във въздуха с вид на човек, който всеки миг ще припадне. Двама от свитата му стискаха здраво малък обесник помежду си, а единият от тях държеше високо вдигната копринена кесия.
– Тук е, сър! – извика той. – Бързо го хванахме!
Филип изтича по стъпалата и застана между гражданина и хората му. Изненадата им се смени с тревога. И двамата бързо проумяха, че Филип е рицар и не е човек, с когото биха искали да се забъркат.
– Пуснете го – рече Филип и сграбчи Лу за косата, за да покаже собственическото си отношение към него.
30
Признавам (лат.) – така започва една от молитвите от изповедта в римокатолическата религиозна традиция. – Бел. Прев.