– Но, сеньор, той е крадец. Открадна на нашия господар...
Филип се извърна към него.
– Ако ще се обръщате към барон и рицар, най-добре ще е да го направите на колене и с кротък глас.
Ръката му посегна към меча. Мъжът се отдръпна.
Филип издърпа пищящия Лу зад себе си, приближи се към гражданина и метна сребърна монета в негова посока.
– За притесненията ви, сър. Няма да ви причини други тревоги.
Повлече Лу със себе си.
– Струва ми се, че си решен да изгубиш ушите си, момче. Трябваше да ги оставя да те оковат в тумрук за урок.
– Оооууу, боли ме!
– Трябва повече да те заболи. Да си крадец, означава да не те хващат. Никой ли не ти го е казал?
– Къде ме водите? Ооу...
Филип пусна момчето близо до кръчмата. Лу с престорено старание си оправи косата и се опита да го изрита. Филип поклати глава.
– Много добре, можеш да дойдеш с нас. Поне докато не се научиш да се грижиш за себе си.
Лу се ухили.
– Наистина ли, сеньор?
– Никога не говоря напусто.
Филип вдигна поглед и видя Рено да стои пред странноприемницата и да ги наблюдава.
Оръженосецът му поклати глава. Току-що направихте голяма грешка, говореха очите му.
XLV
ДВА ДНИ ОТИДОХА да шият рани по коне и хора, да броят загубите и да изучават географията на унижението. Жил стоеше в платката си и не излизаше. Отец Ортиз прекарваше дните в пеене на химни под едно дърво. Жегата беше угнетителна; песните на щурците ги подлудяваха. Сент Ибар, това никакво укрепено градче, беше разклатило вярата им. В Нормандия си бяха мислили, че всичко ще стане лесно.
На втората вечер Жил свика съвет. Отец Ортиз и Симон бяха привикани в копринената му шатра заедно с рицарите и оръженосците. Присъстваше и човек, когото Симон не познаваше, слаб мъж с подстригана черна брада. Имаше само два стола, той седеше на втория в ъгъла, облечен в цветовете на рода Транкавел и с изражение, което издаваше вътрешен ужас.
Непостоянен ветрец се появяваше през нощта; въздухът лепнеше по кожата, а жилещите насекоми изнервяха всички. Жил седеше на стол пред масата, на която беше разстлана голяма карта, в ъглите я придържаха малки камъни.
– Господа, позволете да ви представя мосю Робер Марти, напоследък бейл на Сент Ибар. През нощта, бидейки наясно с дълга си пред Бог, а не пред своя господар еретик, той се е измъкнал от града и се е представил пред часовите ни, които го доведоха тук. Иска да ни покаже как да влезем в укрепения град.
– Слава на Бога – възкликна отец Ортиз.
– Можем ли да му имаме доверие? – попита някой, едноок среднощен дявол с червена брада.
Казваше се Юг дьо Бретон и беше от най-доверените офицери на норманеца. Той изпука кокалчетата си и с помощта на обезобразеното си лице накара всички да усетят заплахата, която се излъчваше от него.
Жил се обърна към Робер.
– Можем ли да ти вярваме?
– Оставих се в ръцете ви. Мислите ли, че щях да стоя тук, ако исках да ви мамя? Знам какво повелява дългът ми като добър католик.
– Истината е, че е видял какво сторихме с Безие – обади се Юг дьо Бретон. – И е напълнил гащите.
– Сега е един от нас – застъпи се Жил за него като снизходителен баща. Стана и посочи към картата, която лежеше на масата. – Донесъл ни е това, карта на Сент Ибар. Иска да знаем, че има и друга врата, ето тук. – Той почука по хартията с показалец. – Зад нея съществува таен проход, който води под замъка и нагоре към донжона. Робер ще ни отведе дотам. Юг ще вкара половината от хората ни вътре, за да може този път наистина да стигнем до вратата отвътре. Но трябва да го направим тази нощ, преди да видят, че Робер липсва. Ако осъзнаят, че са били предадени, ще наводнят прохода.
– За какво служи този проход?
– Тунел за бягство, който са използвали, когато са били обсаждани от хората на графа на Тулуза. Повечето от гражданите са напуснали през този тунел след първото ни нападение. Вътре са останали само неколцина войници. Намислили са да изчакат още един ден и също да избягат.
– Той защо ни казва това? – попита Юг.
Жил метна на Робер кесия.
– Знае на кого е по-добре да служи.
– Човек, който веднъж е предал, ще предаде и втори път.
– След като ни отведе до вратата, той ще остане пленник тук, в лагера. Знае какво ще му се случи, ако се опита да ни изиграе.
– Молитвите ни бяха чути – рече отец Ортиз. – Това е чудо.
– Алчността не е чудо – обади се Юг. – Просто неизбежност.
– Пригответе хората. Щом Юг и хората му обезопасят портите, ще взема рицарите си и ще поискам Сент Ибар за Бог.