Аз ли съм единственият човек в това помещение, който вижда безполезността на това начинание, почуди се Симон.
– Ами хората вътре? – попита той. – Ами техните души?
Жил го изгледа удивено.
– Техните души ли? Те са Божия грижа, не наша.
– Следователно се готвим да съсечем неколцина, които са останали верни на своя господар, и да възнаградим този Юда?
Във възцарилата се тишина се чуваше тежкото дишане на хората. Отец Ортиз го гледаше с удивление.
– Тези мъже воюват срещу Божията армия – отбеляза Жил.
– Божията армия е в Каркасон – възрази Симон. – Това тук за нищо няма да ни послужи.
Жил преобърна масата с ритник.
– Ние очистваме земята на ереста, както вашата Църква поиска от нас да направим! Мислех, че сте тук, за да ни съветвате по религиозни въпроси, брат Жорда? А ми се струва, че ние трябва да съветваме вас.
Разнесе се смях. После Жил и войниците му напуснаха палатката, за да вземат доспехите и оръжията си.
Отец Ортиз сграбчи Симон за ръката.
– Не си отваряй устата без мое позволение! Не забравяй кой е учителят тук и кой е ученикът.
Симон разбра, че е безполезно да спори повече. Все още не можеше да премахне вонята от Безие от носа си; горяща и гниеща плът, примесена с мирис на конски фъшкии и монотонното жужене на мухите. Почуди се дали някога изобщо ще успее да се отърве от нея.
XLVI
В ТУЛУЗА, В КАРКАСОН, в Лион, във всеки град на Франция касапите колеха овце и добитък на своите предни тезгяхи и оставяха кръвта и отпадъците да се стичат в каналите; убиваха пилета пред клиентите си, за да могат те да си вземат прясно месо, а после хвърляха главите и перушината на улицата. Симон беше привикнал да повдига полите на расото си, когато вървеше през тази мръсотия, и макар да беше опитен градски жител, от време на време му се случваше да вади парфюмирана кърпичка пред носа си в горещите летни дни, когато миризмата на кърваво месо и вонята от каналите му докарваше гадене.
Но ставаше дума за овце; ставаше дума за крави; и кръвта беше от домашни животни.
А това!
Това...
Не беше виждал, нито си беше представял подобна сеч. Едно беше да убиеш човек; за опитни войници като тези може би и един замах с меча щеше да е достатъчен, най-много два. А защо правеха това? Не им трябваше да съсичат телата за месото, не им трябваше да разхвърлят крайници и осакатени трупове из улицата и да украсяват всяка порта, всеки канал с тях.
Черната кръв беше съсъхнала в каналите, капките от нея, локвите от нея; вонята ѝ на желязо, докато изсъхваше на горещото слънце, го докараха до спазми, той се смъкна от коня си и повърна на улицата. Отец Ортиз го наблюдаваше, отвратен.
Симон избърса уста с опакото на ръката си.
– Какво са сторили тези хора тук?
– Опасявам се, че допуснах грешка с теб.
– Какво очаквахте? Мислех, че търсите теолог и проповедник за този кръстоносен поход, а не касапин.
– Не можем да посветим цялото си време на химни. Бил ли е нашият Господ мил, когато е изгонил търговците от храма?
– Той е преобърнал масите им; не ги и е нацепил като съчки за огън. Погледнете какво са сторили тези хора!
– Милостта е онова, което даваме на слабите и на нуждаещите се от благодеяния. Трябва ли така да се отнасяме и към враговете на Църквата? Онези, които искат да ни съсипят? Ние сме инструменти Божии и нашият дълг е да спасяваме души. Онова, което правим, правим го от любов, любов към Бог.
Пазарният площад представляваше просто пръст с жалък фонтан. От другата му страна имаше димяща руина. Симон посочи към нея удивен.
– Изгорили са църквата!
– Църквата беше осквернена.
Стените от варовик бяха почернели, покривът – хлътнал. Не можеше да се приближи към нея заради горещината, таванските греди все още горяха на пода близо до олтара. Но после разпозна миризмата на прегоряло месо.
– Какво се е случило тук?
– Имаше еретици – някой извика към него.
Той се обърна. Жил дьо Соасон водеше процесия към площада: шепа пленници, хора на Транкавел, оковани в китките и всеки с примка на врата, чийто край беше привързан към седлото на бойния му кон. Рицарите и отрядът от пешаци вървяха след тях.
– Та те са били в убежище! Намирали са се в църква!
– То не беше вече свято. Тези хора бяха еретици в място, което сами са осквернили. Затова го изпепелихме.
– Не знаете дали хората, които сте избили, са били еретици!
– Защитавали са еретици, а това е същото.