Свечери се. Филип откри Рено да седи сам до огъня под дърветата. Седна до него и го разтърси за рамото, без да може да скрие въодушевлението си.
– Намерих я!
– Сеньор?
– Лечителката! Майка ѝ и баща ѝ са сред бежанците! Казват, че не е далеч оттук, в манастир, който се казва Монмерси. На един ден път с кон!
– Сеньор, осъзнавате ли какво направихме днес? Убихме мъже, които носеха кръста на кръстоносците. Дори и да не са разпознали бойните ни знамена, скоро ще открият кои сме. Това ни прави еретици. Въпреки че не се съмнявам в правотата на стореното от нас, ние сме в огромна опасност, ако останем в Пей д'ок.
– Тя е жива, Рено! Няма да се откажа сега.
Рено поклати глава.
– Имаш още нещо да кажеш ли?
– Аз съм ваш оръженосец и васал. Ще отида, където кажете.
– Утре ще намерим момичето, после ще си тръгнем от това прокълнато място.
Рено не отговори, само мрачно се взираше в огъня.
Филип го остави там. Да съобщя още една лоша новина, помисли си той, после ще си намеря местенце на меката земя и ще се помъча да спя. Намери Лу, сгушен под ръката на Гуилхемета, засмукал палец, почти заспал. Тя го прегръщаше до гърдите си и го галеше по косата. Можеше да ѝ принадлежи, помисли си той, както и тя можеше да му принадлежи. Той приклекна пред тях. Лу отвори сънливи очи.
– Лоша работа беше това днес – рече той.
Лу седна.
– Не! На мен ми хареса! Вие ги размазахте! Разбягаха се като мохамедани!
– Не говори за неща, за които нищо не знаеш, момче. Случилото се тук може и да те е развълнувало прекомерно за момент, но ще има лоши последствия за нас, ако се върнат с останалата армия. Сега ме чуйте, тези хора на зазоряване ще тръгнат към гората. Отиват в място, което наричат Монтайе, крепост, където, казват, ще намерят закрила. Ще отидете с тях.
– С тях ли? Но защо? Искам да остана с вас.
– Невъзможно е. По този начин ти и жената ще сте в безопасност, може да изкараш лятото в Монтайе. До зимата всичко това ще е приключило. Графът на Тулуза и кралят на Арагон ще дойдат с войските си и ще прогонят тези така наречени кръстоносци.
– Изоставяте ли ни?
– Правя така, че да си в безопасност. Не може да дойдете с мен. Винаги съм бил ясен по този въпрос.
Момчето се нацупи.
– Мислех ви за мой приятел.
– Аз съм твой приятел, не съм ти баща.
Той се отдалечи, намери покрито с трева място под един недоразвит дъб близо до огъня и се уви в плаща си. Опита се да спи.
Но сънят не идваше. Не спираше да мисли за своя противник при брода, онзи, червенобрадия. Хора като него не забравяха подобни схватки и обиди. Щяха да се върнат.
XLIX
СИМОН СЕ ПРИСЪЕДИНИ към отец Ортиз под дървото и двамата коленичиха за молитва. Останалите войници дойдоха, за да изпеят Вени Креатор Спиритус[31], за да помолят Бог да благослови свещеното им старание.
Мъглата, която по-късно щеше да изчезне под горещото слънце, все още се носеше сред боровете и кестените и скриваше далечните върхове на Пиренеите.
Намираха се на по-малко от ден езда от Каркасон. Свещеното войнство не беше оставило нищо за тях; всичко по пътя беше опожарено или изкоренено, всяко селце или град бяха безлюдни. Не знаеха дали кръстоносците или бягащите войници на Транкавел бяха отровили кладенците и оставили животните да се разлагат на слънцето.
Каркасон сигурно беше под обсада. Предишната нощ хоризонтът аленееше, а тази сутрин черен дим го зацапваше точно над него. Под синьото небе се носеха гръмотевици. Симон попита отец Ортиз какво е това.
– Обсадни машини – отвърна му монахът.
Той си спомни детството си на това място, часовете, прекарани в боричкания с братята му в двора на склада на баща му. Споменът му донесе неочаквана болка. Дали ще ги познае, ако ги види сега, дали ще познае баща си? Не, реши той, няма да ги позная. Семейството, което имах, за мен вече е мъртво. Всичко, което имам сега, е църквата.
Когато се привдигнаха от молитвите, видяха откъм изток да се приближават ездачи. Симон засени с ръка очите си и различи трите сини орела на герба на Жил. Дори необучено око като неговото можеше да види веднага, че нещо не е наред; отрядът беше раздърпан и няколко от конниците бяха се отпуснали на седлата, а не яздеха в обичайната стойка за рицар или опитен ездач.
Жил дьо Соасон изхвърча от палатката си, за да ги посрещне. Юг дьо Бретон се спусна от седлото и направи само една крачка, преди да падне на коляно. Косата и брадата му бяха сплъстени от кръв. Когато сведе глава пред барона, Симон видя прореза от слепоочието до темето. Шлемът му, който държеше под ръка, беше хлътнал наполовина. Който и да го беше ударил, само дето не му беше отнесъл главата.
31
Veni Creator Spiritus (лат.). – "Ела, Дух Съзидателен", химн, койго се използва в римокатолическото богослужение. – Бел. Прев.