Ръцете на Жил се свиха в юмруци до тялото му.
– Сър Юг. Сблъскали сте се с трудности, така изглежда?
– Доста лесно открихме еретиците от Сент Ибар, сеньор. Прилагахме свещената Божия справедливост върху тях, когато ни устроиха пълна засада. Превъзхождаха ни по число и убиха четирима от нас, преди да разберем, че ни нападат.
– Хора на Транкавел ли?
– Не, господарю. Северняци бяха. Шлемовете им имаха четири червени корони.
Жил погледна към небето, сякаш търсеше обяснение на това осуетяване на плановете му от самия Бог, а после гневно изгледа отец Ортиз и Симон, като че те също споделят отговорността за тази спънка.
– Как е възможно? – Не му отговориха и той отново се обърна към Юг. – Колко рицари имаха?
– Четирийсет най-много.
– И си сигурен, че баронът е бил северняк?
– Нямам никакво съмнение.
И сякаш едва сега Жил забеляза раната на главата му.
– Ранен сте – рече той.
– Не обръщайте внимание, сеньор. Дайте ми хора, ще се върна и ще си уредим сметките с тези мръсни предатели.
Отец Ортиз пристъпи към тях.
– Сеньор, стига толкова с това. Достатъчно се отклонихме от истинската ни цел. Трябва да се присъединим към свещеното войнство при Каркасон.
– Това ли ви е духовното напътствие? Не разбирам накъде водят размишленията ви.
– Свещеното войнство се нуждае от нас при стените на Каркасон.
– Нуждаят ли се? И за какво? Ние сме тук, за да отървем Пей д'ок от враговете на Христа, не е ли така? На мен ми се струва, че е по-лесно да изпратиш еретик във вечните пламъци, когато не може да се облагодетелства от здрава стена, зад която да се скрие. Изчадията дяволски, които са нападнали моите войници, са се сдружили с еретиците и сигурно самите те са еретици и трябва да пожънат посятото от тях заради противната си вяра. Тази обида на моята чест няма да остане така, господа! – Той отново се обърна към Юг. – Почисти раните си, вземи останалите мои рицари и иди да намериш тези предатели на Бог.
– Но, сеньор, не можем повече да се бавим! – възрази отец Ортиз. – Тук няма нищо за ядене и кладенците са отровени. Армията се нуждае от друго място.
– И ние ще подкрепим армията, духом и телом, когато трябва. Сър Юг ще се присъедини към нас в Каркасон, след като е въздал Божието възмездие.
– На мен ми се струва, че ние непрекъснато се отклоняваме от свещената цел Божия.
– Напротив, неотклонно я следваме.
– Но ако Юг вземе нашите рицари и офицери, ние ще останем само с пешаци и обикновени конници!
Жил тропна с крак като сърдито дете. Лицето му стана розово и изпъкна на белотата на косата и клепките му.
– Не ме поучавайте, отец Ортиз! Нито пък ще ме назидавате за моя дълг и тактика!
Стояха лице в лице. Симон затаи дъх.
Жил се обърна към него.
– Ами ти, имаш ли какво да добавиш?
– По този въпрос съм на страната на отец Ортиз. Можем само да ви съветваме за духовния ви дълг, за който аз също ще напомня, че е да отидете в Каркасон и да се присъедините към свещеното войнство.
– Благодаря за съвета ви – Жил се обърна към Юг. – Отмъсти за мъртвите ни събратя и после ни почети с присъствието си в Каркасон, колкото ти е възможно по-скоро. Три дни. Не повече.
Юг се ухили.
– Благодаря, сеньор – рече той, свали ранените от конете им и каза на останалите да са готови до час отново да се метнат на седлата.
L
ЗАОБИКОЛИХА СЕНТ ИБАР на път обратно за планината. Черни гарвани и лешояди кръжаха над градеца. Поне на хранещите се с мърша птици войната им идваше добре.
Филип пришпорваше хората и конете си докрай.
Докато яздеше, се опита да изчисли колко дни са изминали, откакто напусна Верси, колко още може би ще изминат, преди да види познатия донжон отново. Времето изтичаше в пясъчния часовник. Помоли се на Бог, който досега беше показал, че не бива да му се има вяра: Дай ми достатъчно часове, за да го спася. Близо сме, нека да я открия и нека тя да е чудото, което ми се пада.
Но когато прекосиха потока под каструма, Филип видя самотен ездач на другия бряг, отпуснат под едно дърво. Изтощената кобила на мъжа пасеше на поляната, около халките и челюстите ѝ имаше ивици бяла пяна. Разпозна четирите червени корони, избродирани на платнището на коня, а когато се приближиха, разпозна и младия мъж, който стана да го посрещне – ездач от неговия дом на име Жан-Пиер Геняк.