Извади меча си и допря дръжката му в челото си.
– Кълна се в душата на баща си, че ще отмъстя за теб, Рено. Ще намеря мъжа, който ти го стори, и ще се разплатя за теб и за това престъпление.
В този момент вратата хлопна с трясък и нещо тежко се тресна срещу нея – дървена подпора, предположи той. После чу как Годфроа се отдалечава на коня си, следван от оцелелите негови войници.
LV
ФИЛИП СЕ ХВЪРЛИ към вратата. Тя не помръдна. Опита се да я отвори с ритник, макар да знаеше, че напразно се мъчи. Най-накрая приклекна, опрял гръб до студената каменна стена.
Затвори очи, представи си как Годфроа слиза от коня във Верси заедно с парцаливата му шайка, а конярчетата ги гледат, ококорили очи. Ще разиграят истинско представление, докато показват раните си. Годфроа ще падне на коляно, когато се появи господарката Жизел. Простете, господарке. Убиха го при засада, устроена от разбойници. Ние се измъкнахме на косъм.
Тя щеше да изплаче, колкото от приличие, но животът за нея да стане по-справедлив. Годфроа и останалите ще спят неспокойно на сламениците си известно време, ще се стряскат всеки път когато чуят пазачите на вратите на замъка, докато се чудят дали пък Филип не се връща. Но като цяло ще мислят, че е имало за какво да рискуват.
Само дето не можеха да са сигурни, че ще стане така. Годфроа знае, че ако се разбере какво е сторил, нещата ще тръгнат зле за него.
И въпреки това май си е струвало да поемат тоя риск. Ако бяха останали с господаря си, щяха да се изправят пред сигурна смърт. Щом животът се беше оказал по-важен за тях от честта, тогава той ги беше оставил без избор.
Филип се огледа, за да види как да се измъкне от тази тъмна кутийка, където го бяха изоставили. На покрива имаше дупка, но се съмняваше, че може да стигне до нея. Имаше обаче кръгъл помътен прозорец точно над олтара и той се почуди дали не може да се промъкне през него.
При опожаряването на църквата от кръстоносците няколко от гредите на покрива бяха паднали. Почернелите дървета все още бяха топли при допир. Той довлече едно от тях до стената и го изправи, подпря го точно под прозореца.
Трябваше му нещо, с което да разбие стъклото. Предположи, че желязната подпора на разпятието ще свърши работа. Ако Бог искаше да спаси душата му, можеше да му изпрати някаква практична идея.
Не беше лесно да се пази равновесие върху гредата. Той я възседна и така се покатери по-удобно, докато не се оказа в подходяща близост до замъгленото стъкло. Дървото под него проскърца и се изви. Падането щеше да е опасно, ако поддадеше, намираше се на височина два човешки боя от пода, но нямаше избор.
Наложи се три пъти да замахне с железния кръст, преди стъклото да се счупи. Но този момент на триумф беше краткотраен; чу се шумно изпукване, дървото под него поддаде и той падна.
Подът под прозореца беше от утъпкана земя, иначе нараняването можеше да е по-лошо. Дори и така, когато падна, усети как десният му глезен се подвива под него. Лежеше вцепенен. Моля те. Боже, който си на небесата, нека не е счупен.
Седна и опипа крака си, за да провери за счупване или открита кост. Стори му се, че всичко е наред. Сви коляното си, като предпазливо го изпробваше. Изправи се, подпираше се на стената, болеше, но търпимо. Изкуцука до ъгъла на църквата, изтегли друга греда от почернялата купчина и я завлече до олтара. Подпря я на стената, после я повдигна по-високо, докато достигна разположения високо прозорец.
Отново се изкатери, държеше железния кръст в дясната си ръка и с негова помощ изпотроши останалата част от стъклото. Дупката беше малка, а той беше едър мъж.
Преметна двете си ръце през нея и се улови за външната страна на стената. Докато се издърпваше, дървената греда се изплъзна и падна с трясък на пода на църквата. Заопипва с крак къде да се задържи на грубата стена, като се издърпваше напред, така че главата и раменете му се провряха през отвора. За момент заседна там, обездвижен от широчината на собствените си рамене.
Провираше се малко по малко, докато първо едната му ръка, после другата не се освободиха. Погледна надолу.
Когато стоеше под прозореца, изглеждаше, че е много високо. Сега отново му се стори, че ще е голямо падане. Щом малко остана да си строши глезена, стоварвайки се от гредата върху краката си, колко ли по-опасно ще е падането с главата напред? Той се изви в дупката така, че да се залови за камъка с колене, упорито, останало в рамката на прозореца парче стъкло скъса дрехите му и го одра.
Сега висеше с главата надолу. По земята беше израсла жилава трева. Надяваше се в нея да няма скрити камъни. Можеше само да протегне ръце, за да омекоти падането си. Пое дълбоко дъх и събра смелост. Отпусна колене и прасци и се остави да се изхлузи.