– Нито пък аз. Но бихте ли го направили.
Докато я следваше нагоре по хълма, я попита защо един свещеник ще приема последно утешение от еретик.
– Защото умира. Не иска да умре неопростен.
– Но той е католически свещеник. Ясно ми е, че това е другата дума за лицемер, но защо ще приема еретик да спаси смъртната му душа?
– Наричаш катарите еретици, сеньор, но те почитат Христос точно както вие и аз. Само защото не обичат папата, не означава, че не обичат Бог. Освен това тук няма свещеник, който да му даде последно причастие, затова няма избор.
– А тези добри хора ще го направят ли?
– Те никога никому не биха отказали последно утешение. Ако отец Марти беше на тяхното място, разбира се, щеше да даде последно причастие само при условие че имат пари да му платят. Там е разликата.
Отец Марти като че за една нощ се беше смалил. Понеже кожата му се бе свила, очите бяха станали огромни на лицето му. Той им се усмихна, когато коленичиха от лявата му страна, от другата страна стояха катарският свещеник Гуилхем Витал и неговият сосиус.
– Ами другите? – попита Филип. – Защо никой от останалите вярващи не се присъедини към нас?
Тя поклати глава.
– Мразят го – прошепна тя. – Вярват, че това е преструвка. В живота си той развращаваше жените им и прибираше първите им плодове, взимаше пари за всяка изповед, за всяко раждане. Няма други приятели, освен нас, клетият.
Витал запали няколко свещи около отец Марти.
– Братко – рече той, – искаш ли да приемеш нашата вяра?
– Да, отче. Искам го. Моля Бог да ми даде силата.
Витал погледна към Фабрисия и Филип.
– Добри християни, молим ви в името на любовта Божия да дадете благословиите си на тук присъстващия наш брат.
– Отче – прошепна отец Марти, – помолете Бог да ме отведе мен, грешника, до добър край.
– Бог да ви благослови, да ви направи добър християнин и да ви отведе до добър край.
– За всеки сторен от мен грях с помисъл, дума или действие умолявам за прошка Бог, Църквата и всички тук присъстващи.
– Нека Бог и Църквата и всички тук присъстващи ти простят греховете и молим Бог той да ти ги опрости.
– Обещавам да посветя себе си на Бог и неговото Евангелие, да не лъжа никога, да не богохулствам, да нямам плътско общуване с жена, да не убивам животно, да не ям месо, да се храня само с плодове. И освен това обещавам да не предавам вярата си, каквато и смърт да ме очаква.
Витал подаде свитъка с Евангелието на Йоана и отец Марти го поднесе към устните си. Тогава Витал и неговият сосиус поставиха десниците си върху главата му.
– Отче наш, който си на небесата, да се свети името ти. Да бъде волята ти както на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни и днес и избави ни от Лукавия.
Постави плетен колан около главата на отец Марти и даде на своя сосиус целувката на мира. След това неговият сосиус се обърна и целуна с целувката на мира Филип, който целуна леко по бузата Фабрисия. Най-накрая тя се наведе и целуна отец Марти по челото.
– Новопокръстеният трябва да яде само хляб и вода в продължение на четирийсетте дни на неговата ендура[33] – заръча Витал на Фабрисия.
Отец Марти се изсмя хрипливо.
– Аз нямам и четирийсет часа.
– Струва ми се – рече Филип на Фабрисия, – че е съвсем разумно от човек на смъртно легло да се откаже от жените и месото.
– Затова именно мнозина дават обета чак преди самия край. Хората се възхищават на добрите хора, може би дори им се иска да са като тях, но обетът е прекалено строг. Малцина могат да живеят по този начин. Тяхната религия проявява търпимост и не осъжда природата ни.
– А това утешение? То ще спаси ли душата му, ще го отведе ли на небето?
– Ще го върне на небето. Без обета душата му просто ще се пресели в друго тяло тук на земята и ще продължи да страда, защото на земята страданието е неизбежно. Щом обичаме – губим. Ако живеем и сме щастливи, умираме. Това е уловката на Дявола.
Той докосна облечената ѝ в ръкавица ръка.
– Ами това? Това Дяволско или Божие дело е?
– Не знам чие дело е.
Тя трепна от болка, спря да почине и се облегна на него. Той се подвоуми, после обви ръка около раменете ѝ.
– Няма го – рече тя, сложила леко ръка върху гърдите му.
– Кое го няма?
– Носехте женски гребен под ризата си. Открих го, когато ви донесоха – затупа по туниката му. – Изчезнал е.
– Беше на жена ми Алезаис. Първата ми съпруга.
– И къде е сега?