Иван Сестримски
Стихосбирките на Теодор Траянов
Литературното наследство на Теодор Траянов не е голямо по обем. Поетичното му творчество е събрано в няколко книги. Освен стихове той е писал и кратки статии и бележки за чужди поети, литературни портрети на наши актьори, рецензни и пр. Разбира се, това е вършил случайно, по различни поводи. Такъв характер има и преводаческата му работа. Известен е например неговият превод на трагедията „Заговорът на Фиеско от Генуа“ от Фр. Шилер.
Като поет с широка култура той е имал и други творчески планове и замисли, които не е успял да осъществи. Интересно е да се отбележи, че е правел опити и в областта на белетристиката, въпреки че нищо не е публикувал. В едно интервю той признава: „Живея вече от десет години в Немско, но лятото обикновено прекарвам в София, занят с уреждане на записи и заеми. При всичко, че тая година трябваше да се занимавам с дребна журналистика по наши и чуждестранни вестници, остана доста време и за литературна дейност. Покрай няколкото лирически стихотворения работих върху един том белетристика. Особено ме интересуваше най-новото развитие на немската драма и художествения Немски театър. И тези мои наблюдения и впечатления във връзка с дейността на нашия Народен театър възнамерявам да споделя с българския читател в ред фейлетони.“ (в. „Вечерна поща“, г. IX, 1909, бр. 2868).
Увлечението му от театъра, интересът му към най-хубавото, което е създала световната драматургия, любовта му към света на сцената продължа ват до края на живота му. Всичко това естествено не може да не е служило и като подтик за творческа работа. Той е чувствувал, че не му липсват призвание и сили за занимания в тази насока. Когато му се поставя въпросът, защо не се заеме да напише една трагедия в стихове, той казва: „Това е мечтата ми… но нямам пари. А като няма човек пари, няма и нужното спокойствие за творческа работа, онова дълбоко спокойствие на душата, в което се раждат големите поетически образи. Трагедията не е като лиричното стихотворение, да го нахвърляш на бърза ръка. Тя иска продължително задържане на съзнанието в едни и същи свят — във вътрешния свят на виденията. Как ще можеш да се задържиш продължително в него, като трябва да мислиш где ще обядваш, а след като си обядвал, где ще вечеряш. Аз обаче имам заложби на трагик. Ако вникнеш по-дълбоко в моята лирика, ще видиш, че не само що се отнася до моя патетичен стих, но и до мотиви, тя е трагична. Светът за мене е по начало нещо трагично. Всичко в него е трагично, защото е преходно.“ (К. Гълъбов. Спомени весели и невесели за български писатели, изд. „Български писател“, 1959 г., стр. 175–176).
В предлагания том са включени стихове от всичките книги на Теодор Траянов с изключение на една — „Песен на песните“, книгоизд. „Хиперион“, 1924 г., стр. 23. Някои критици смятат тази книга за най-символистичната творба на поета. В нашето издание не поместваме нищо от нея не само поради липса на място, но и защото предполагаме, че едва ли ще привлече вниманието на читателите. Тя би могла да влезе в едно по-пълно издание на Траяновото творчество. Тук ще се задоволим само с един откъс, за да дадем известна представа за нея.
„Песен на песните“ се състои от три части, които авторът нарича Вигилии, от едно „Посвещение“ и един „Chorus mystikus“. Предлаганият откъс е от втората Вигилия: