Выбрать главу
Настъпи нощ, която зората си не чака, изчезнаха нещата и смисъла им скрит, че сетен звук заглъхва на песен величава узнах от глухий удар на моето сърце. Затърсих вън от мене лика на божеството, в неземна горест сплетох стома̀нени ръце, за пръв път коленичих пред свойто изкупление, пред моя собствен образ в мечтата въплътен. Свещеният светилник светкавично разсветна в безкрайния му пламък аз зърнах моя дух, смирен наведох чело пред сетната победа, надменно вдигнах взори, от мрака повален.
Наново аз забродих по пътищата тъмни, що свързват и спояват обречени съдби, с болежката дълбока на вярата в живота разсякох кръстопътя на север и на юг. И там разбрах копнежа, душите що разкъсва на нощи, разделени от дневния кристал, и болката си спомних насън, без жал раздво̀ен от жъртвения удар на тежък, земен меч. Минутите предсмъртни почувствувах дълбоко на две сърца сразени сред неизкупен зной, видях в победен блясък на слънчева рапира две капки кръв да пламват с проклятен черен дим.

В този том не поместваме и стиховете, които не влизат в книгите на Теодор Траянов. Първите му произведения, характерни с традиционния си стих, не се отличават от ония поетични творби, които пълнят по това време изданията на периодичния печат. От тях може да се интересува само изследвачът на Траяновата поезия. Същото би могло да се каже и за произведенията, които поетът е отхвърлил, когато е съставял стихотворните си сборници. Друг е въпросът за поетичните творби, писани и публикувани след издаването на последната му книга — „Пантеон“. (Тук не става дума за второто издание на „Български балади“, в което той вмъкна само ония нови стихове, които отговарят на тематиката и духа на тази стихосбирка.) За съжаление броят им съвсем е ограничен. А от тях не всички притежават сериозна художествена стойност. Тези стихове, както и стиховете във второто издание на „Български балади“, показват едно видимо развитие на поета към по-голяма яснота и конкретност на образната система, на езиково-изразните средства. За да маркираме това развитие, тук даваме две от стихотворенията, публикувани в сп. „Завети“, г. III (1936). кн. 1 и кн. 4-5:

Смъртта на славея

Отиде си щедрото лято, помръкнаха ведрите дни и тежкото есенно злато дълбоко в горите звъни.
Звънят полусънни камбани, горите бездънни шумят, там жерави с писъци странни в мъглите високо летят.
А славеят, срещнал с тревога последната лятна зора, поглежда смирено към Бога и своята участ разбра.
Трепти среброкрилото ехо, шепти на небесния свод: не носи ли вечна утеха изпетия в песен живот!
Шумят жълтолисти дъбрави, шумят езера и поля, певецът им, верният славей, за път не разпери крила.
Той пее за ведрото лято, за слънцето — в щедрите дни, а тежкото есенно злато приглася, надгробно звъни.

Есенен скитник

Тихо над гори вековни и студени равнини дремат облаци дъждовни, дремат влажни тъмнини.
Птици прелетни в мъглите гракат с глух проточен звук, в дълги клинове отлитат към далечен, топъл юг.
Само скитникът отново сам към север ще върви и едно сърце сурово в някой сън ще промълви:
Колко топлина поетът в людския живот струи, колко тайни в него светят, колко мъка се таи!

В кратките бележки, които даваме по-долу, са посочени само книгите, откъдето са взети включените в този том стихове на Теодор Траянов. Поради липса на място не можем да снабдим това издание с подробни библиографски данни за всяко поетично произведение. По тази причина няма да се спираме и на различните преработки и варианти, каквито имат повечето от представените тук стихове. Ще трябва да се задоволим само с два примера, които, надяваме се, разкриват насоката, характера и мащабите на тези преработки. В общи линии запазваме пунктоацията на автора.

Regina mortua. Стихотворения, 1909 г., стр. 160. След години Теодор Траянов подлага на основна преработка стиховете си, поместени в първите две стихосбирки „Regina mortua“ и „Химни и балади“, и ги издава в едни общ сборник „Освободеният човек“, книгоиздателство Ст. Атанасов, 1929 г., стр. 244. Тук даваме тази именно редакция на стиховете от „Regina mortua“. Сборникът „Освободеният човек“ е снабден с послеслов от автора. Той е интересен документ, който представя фрагмент от творческата история на първите две книги на Теодор Траянов, от развитието на поета. Поместваме го дословно: