Читать онлайн "Стихотворения и поеми" - По Эдгар Аллан - RuLit

Выбрать главу

И не трепна, и не литна, и стои все още стихнал Гарванът върху Палада над самотната врата. Като в сън потънал черен демонът на мрака древен сянката си хвърля сведен върху моята душа. Няма повече да види утро моята душа. Блясък няма Вечността.

Линор

Счупен е бокала златен! Ах, прозрачен дъх лети! Звънва, плаче, плува в здрача нежно пламъче по Стикс. О, Гай де Вир, нима сълзи ти праща Вечността! Виж! Там лежи едничък стих — Линор и любовта! Ела! Свещеният обряд си пожела за тях смъртта, за тялото й химн изпят — дар царствен за пръстта, За младото й тяло свят, дар двоен за пръстта.

Не гордостта й — златото ценеше ти. Прокле я с причастие ръката ти и сложи кръст над нея! Как обреда ще бъде чист и скръбна песента, щом думите реди с език престорена уста? Тя там лежи в невинен сън — дар двоен за пръстта!

Peccavimus! Поне смирен пред бога остани! Да я оплачем с кротка жал! Духа й не гневи! Надеждата с Линор рида. Безумен е протеста — дете и дар пред друг олтар и другиму невеста. Бе ласкав миг и весел вик, но милва я пръстта. Живот във златните коси, в очите й — смъртта. В косите й живот искри, в очите й — смъртта.

Върви си с мир! О, най-подир светлина да срещне в напева за онези дни и сърцето грешно. Камбаната! Ах, нека тя мълком се прощава — да не сепва земна клетва сянката й бяла. През нежен свят, във вечността от ангели понесен, от Ада тук във Рая там духът ще спре унесен, намерил дом край златен трон до своя Крал Небесен.

По случай деня на свети Валентин

Феб за нея този стих е писал. С Разум тих близнаците на Леда слАдост търсят. Тайнственият смисъл в таНца весел на звука ги гледа. ХубоСтта стаена в редовете намерИ с божествения символ на талиСмана близо до сърцето. Запомни Стиха, до който стигна. Защото знАка ще пропусне бързо всеки, довеРил се, че не е Гордиев преДречения възел и без меч ще моЖе да го разплете. Взират се очитЕ тук подред, три думи дирят и Намират скрити., изречени и чути оТ поет., прикриват име но пОет самите. И Фердинандо МендеС Пинто, рицарят, с лъжата си иГрае. Мамят буквите, ако изгУбят ритъм, а истината блесва с труД накрая.

На Хелън

Видях те веднъж, но само веднъж преди години, не така отдавна. Бе през юли и кръглата луна като душата ти отвън летеше и търсеше пътеката си горе. Падна сребърен от светлина саван, копринен задух от покой и сън върху обърнатите личица на рози в омагьосана градина, където вятърът е плах дори. Падна върху хилядите личица на розите, които подариха уханието си в екстаза на смъртта. Падна върху хилядите личица на рози. Те умираха, приели с възторг стиха на твоето присъствие.

Видях те в бяло и над теменуги приведена. О, блясъкът тогава падна върху хилядите личица на рози и лицето ти сред жал. Не беше ли съдбата тази нощ, чието име също е Печал, която ме повика пред вратата на градината да вдъхна аромат от сънни рози, додето спеше светът, оставил само теб и мен. Аз спрях. Погледнах. Всичко там изчезна. Градината бе омагьосана и бисерната светлина си тръгна. Лабиринтът от пътеки и лехи, щастливите цветя, дървета тъжни избледняха и уханието на розите умря в обятията на влюбения въздух. Издъхнаха, за да спасят божествения зрак в очите ти. Аз виждах само тях. Аз гледах само тях със часове, додето после луната залезе. Сърцето ми диво се вписа върху кристалните, небесни сфери. Тъмна е скръбта! Надеждата — велика! Как тихичко морето прояснява. Желанието властва с гордостта, а любовта е все така бездънна.

~ 3 ~