Моторът на камионетката неочаквано загасна. Ей така загасна, без даже да се задави. Движеха се по инерция. Джеси натисна педала за газта още по-силно. Моторът не запали. Вчера беше напълнила резервоара, днес просто не можеше да е празен. Тъпанчетата на ушите й пулсираха болезнено. Долавяше някакво пищене, подобно на далечно стенание. Очите на Стиви бяха пълни с едри сълзи и тя притискаше с ръце ушите си.
— Какво е това, мамо? — Джеси почувства паниката в гласа й. — Какво е това?
Джеси поклати глава. Шумът в ушите й се усилваше. Тя завъртя ключа и напомпи няколко пъти газта. Двигателят се запали. Чу пукането на искри от статично електричество в косата си. Погледна часовника си — циферблатът беше полудял. Цифрите се превъртаха с лудешка бързина. Ще има да разказвам на Том, помисли си тя и се сви на кълбо от силната пронизваща болка в ушите. Протегна се да хване ръката на Стиви.
Момиченцето беше отметнало глава надясно. Очите й бяха широко отворени и тя закрещя:
— Мамо!
Беше видяла онова, което летеше към тях. Сега вече и Джеси го виждаше. Натисна спирачките, като се мъчеше да държи здраво волана.
Нещо, което приличаше на горящ локомотив, се носеше във въздуха. От него се разхвърчаха горящи части. То мина над Коубър Роуд, на около петнайсет метра над пустинята и може би на около дванайсет пред колата на Джеси. Тя успя да различи предмет с цилиндрична форма, нагорещен до червено и обгърнат от пламъци. Камионетката излизаше от пътя, когато това нещо прелетя над тях с толкова силен шум, че Джеси оглуша и не можа да чуе дори собствения си писък. Задната част на предмета избухна в жълти и виолетови пламъци и от него във всички посоки се разхвърчаха парчета. Нещо се насочи към тяхната кола, последва звук от удар в метал и камионетката се разтресе. Една от предните гуми изгърмя. Камионетката продължи още малко да подскача по камъните и кактусовите храсти отстрани на пътя, преди да спре окончателно. Ръцете на Джеси бяха залепнали от пот на кормилото. Пищенето в ушите продължаваше да й пречи да чува, но можеше да види ужасеното, обляно в сълзи лице на Стиви.
— Тихо, тихо, всичко свърши, няма повече. Успокой се — каза тя, като се стараеше гласът й да прозвучи спокойно.
От изкривения капак на камионетката започна със свистене да излиза пара. Джеси погледна наляво и видя горящия предмет да минава над едно възвишение и да изчезва зад него. „Боже, какво беше това? — помисли си Джеси замаяна. — Какво беше това?“
В следващия момент се чу бумтене, което успя да проникне даже и през оглушелите й уши. Кабината на камионетката се изпълни с прах. Джеси грабна ръката на Стиви и почувства как ноктите на малкото момиченце се забиха в ръката й.
Устата и очите на Джеси се напълниха с прах. Шапката й хвръкна през прозореца. Когато зрението й се проясни, видя три хеликоптера, които летяха в клин след горящия обект на югозапад, на десетина-петнайсет метра над пустинята. Минаха над възвишението и изчезнаха от погледа й. Горе, високо в небето, се виждаха следи от реактивни самолети, които също водеха на югозапад.
Прахът улегна. Слухът на Джеси започна да се възвръща. Стиви хлипаше и стискаше ръката на майка си с всичка сила.
— Свърши се — каза Джеси и чу собствения си хриплив глас. — Край.
Плачеше й се, но майките не биваше да правят такива неща. Двигателят на камионетката цъкаше като ръждясало сърце. Джеси осъзна, че гледа втренчено гейзера пара, който се издигаше от една малка кръгла дупка точно по средата на капака отпред.
3. Кралицата на Пъкъл
— Мили боже! Каква дандания! — извика белокосата жена с розова мрежичка против комари на лицето и седна в балдахиненото си легло. Като че ли цялата къща подскачаше от силния грохот. Тя сърдито махна мрежичката и откри студените си като арктически лед очи. — Таня! Мигел! — извика хрипливо. Гласът й издаваше страстта й към цигари без филтър. — Елате тук! — Пресегна се към звънеца за прислугата и започна да дърпа ядно шнура му. Долу, в дълбините на голямата къща на Престън, звънецът вдигаше необходимия шум, за да привлече вниманието на прислугата.
Но ужасяващият рев вече беше спрял. Беше продължил само няколко секунди, но и те бяха достатъчни, за да се събуди. Тя отхвърли завивките, стана от леглото и се втурна към балконската врата като двуного торнадо. Когато я отвори, горещината почти изсмука въздуха от белите й дробове. Излезе навън и с присвити очи погледна към Коубър Роуд, вдигнала ръка срещу силната светлина. Беше на петдесет и три, но и без очила зрението й беше достатъчно силно да види какво беше минало опасно ниско над къщата й — три хеликоптера, които скоростно отлитаха на югозапад и вдигаха пушечна буря зад себе си. След няколко секунди вдигналият се прах ги скри от погледа й. Селесте Престън остана толкова ядосана, че би могла да убие човек.