— Ние ще влезем в кораба и ще ги измъкнем оттам — каза му Джеси. — Том, Дофин и аз.
— Продължавайте да си мечтаете. — Роудс избърса потта от очите си. — Влезете ли в тунелите, никой няма да се върне жив. Дявол да го вземе, даже и да влезете в кораба, какво ще използвате за оръжие? И да съберете още няколко пушки, не смятам, че с куршуми ще можете да навредите много на Стингър.
— Ще се нуждаем от електрически фенери — каза Дофин с ясното съзнание за бързо отлитащото време. — Силни електрически фенери.
— Може да вземем някои от стенните лампи — каза Том. — Само трябва да помислим как да ги носим. Може да свържем няколко заедно. Освен това имаме и това. — Той посочи фенера с увеличително стъкло.
— Имаме много повече от това — намеси се Рик и се обърна към Пекуин. — Ти нали се движеше със Съни Крауфийлд? Знаеш ли за арсенала?
— Какъв арсенал?
— Не се прави на тъп бе, човече! Намерих пушките и всички останали боклуци в килера на Крауфийлд! Какво щеше да прави той с тях?
Пекуин понечи да измисли нещо, но се спря. Рик щеше да разбере, че лъже.
— Съни… той се канеше да започне война с ренегатите. Щеше да направи да изглежда така, сякаш ренегатите палят къщите в Бордъртаун.
— Но те не ги палеха, а?
— Не, аз бях с него, когато запали огъня. — Пекуин вдигна рамене. — Просто искахме да действаме, това е всичко.
— Кажи за динамита!
Пекуин впери поглед в пода. Усещаше миризмата на кръвта, с която беше опръскана ризата на Рик отпред.
— Съни, аз и Пако Легранде прескочихме през оградата на мината. Преди два-три месеца. Просто се шляехме. Тогава намерихме бараката, в която са държали взривните капсули. Отначало си мислехме, че там има само празни сандъци, но Пако стъпи на една разхлабена дъска на пода и кракът му хлътна. Там долу, в калта, намерихме пръчките динамит и ги пренесохме.
— Да правите какво? Да вдигнете някоя къща ли?
— Не. — Пекуин се усмихна глупаво, оголвайки покрития си със сребро зъб. — Щяхме да вдигнем това място във въздуха, щом започнеше войната.
— Намерих пет пръчки динамит заедно с детонаторите в къщата на Съни Крауфийлд. Тя се намира от другата страна, в Бордъртаун — започна да разказва Рик на полковника. — Има също и много пушки и амуниции. Съни сега е едно от онези неща: в къщата му има дупка, но колко е дълбока и докъде стига — не съм проверявал.
— Къде е точното местоположение на тази къща? — попита Дофин.
— На Трета улица — каза Рик и си помисли: „Като че ли ще знаеш къде е това.“ — Точно до мястото, където се приземи космическият кораб.
— Това трябва да е най-близката точка, от която да стигнем до кораба на Стингър. Ди-на-мит — повтори Дофин. Мозъкът й намери определението: взривно вещество, оформено като малки цилиндри и взривявано с помощта на фитил. — Какъв точно е външният му вид?
— Прилича точно на билет за ада, ако не си внимателен с него — отговори вместо другите Кърт. Всмукна от цигарата и задържа дима в дробовете си. — Нещо като тази цигара, само че малко по-голямо. — Той изгаси фаса на пода. — Оставиш ли динамит с фитили и детонатори, без да го наблюдаваш, просто се молиш да бъдеш хвърлен във въздуха на ситни парченца.
— Някои от шашките май са били палени — каза Рик. — Палени, но не са се взривили.
— Негодни са. Ама точно тия шашки невинаги остават такива. Никога не си сигурен с тях, особено с тая евтиния, дето я купуваше старият Престън. Избухват, когато си искат, дори само като ги погледнеш накриво, а иначе може да ги гориш и с огнехвъргачка и те да си стоят и да си пушат пред теб.
Дофин не можа да разбере всичко, което каза мъжът, но знаеше, че даже и просто взривно вещество щеше да им бъде много полезно.
— Ще се нуждаем от въже — каза тя на Рик.
— Въжета има в изобилие в железарския магазин. Оттам можем да вземем и жица, за да съединим лампите.
— Значи първо ще отидем там — Том откачи една от акумулаторните лампи на стената. — Дайте да се организираме и да започнем да действаме.
— Искаш да кажеш да се прецакате и да ви убият. — Гласът на Роудс прозвуча толкова властно, че всички млъкнаха. — За бога, приличате на скаути, които се готвят за пътешествие сред природата! — Той се приближи към Том Хамънд и хвана пушката. — Какво ще правиш, ако нещо с метални нокти излезе от земята и сграбчи пушката? Или те стисне за гърлото? Ще свършиш, нарязан на парченца, или сам ще се вдигнеш във въздуха! Това ще върне ли Стиви, а? — Роудс хвърли гневен поглед към Дофин. — Така ще стигнеш ли до твоята планета?