Най-отзад вървеше Рик.
Изведнъж от пръстта под краката му изригнаха две ръце. Едната от тях го хвана като в челюсти за подутия глезен, а ноктите й пробиха кожата му. Той извика силно, след това насочи пушката си към главата на съществото и започна да стреля. От лицето на чудовището се разхвърчаха парченца месо.
— Върнете се! — изрева Кърт и като сложи колта върху черепа на съществото, покрит с черна коса, натисна спусъка. Главата се разчупи и избълва вътрешностите си, но съществото продължи да държи здраво Рик за глезена с едната ръка, а с другата удряше краката на Кърт. Той подскачаше като нестинар. Рик падна, но успя да насочи фенерчето към лицето на чудовището и видя как очите му потънаха навътре в големи гънки от плът. Те започнаха да пушат и след секунда изригнаха като малки гейзери, а лицето се изкриви в страхотна гримаса на болка или може би на гняв. Ноктите разхлабиха хватката си, съществото се заби в земята и изчезна.
— Добре ли са всички? — Дофин беше спряла на около десет метра напред. Джеси обърна лампите назад, за да освети мястото.
Кърт помогна на Рик да стане. И двамата трепереха.
— Можеш ли да ходиш? — попита Кърт. Рик се опита да стъпи на крака си. Раните от ноктите всъщност бяха облекчили напрежението в крака му, но сега пък глезенът му кървеше. Той кимна в отговор:
— Да. Мога да се оправя.
— Чакайте. — Том бе видял нещо и бе насочил светлината от фенерчето си по посоката, от която бяха дошли. Очите му се разшириха зад стъклата на очилата. — О, боже мили!
Като удряха с шипестите си опашки, към тях се приближаваха четири скорпиона в човешки образ. Светлината ги сепна малко, те поспряха, но след това отново продължиха да напредват към групичката от хора.
Том вдигна пушката си и започна да стреля. Кърт го спря:
— Не си хаби патроните, човече. — Той щракна запалката и я доближи до фитила на една от шашките, фитилът засъска и припламна. — Всички да легнат! — Изчака няколко секунди, докато фитилът се разгори, хвърли го към приближаващите същества и се просна по корем на земята.
Минаха няколко секунди. Нямаше експлозия.
— Исусе! — Кърт вдигна глава. Скорпионите бяха точно върху динамита. Все още нямаше никакъв взрив. — Тази трябва да е била браку…
Динамитът избухна. Взривната вълна повдигна четирите същества във въздуха и ги хвърли върху стените на тунела. Кърт и другите я усетиха като изгаряш пустинен вятър. Дофин също беше легнала по корем и въздушното течение от взрива разроши косата й.
Джеси повдигна лампите и насочи светлината към съществата. Две от тях се мъчеха да се заровят в пръстта. На земята се гърчеше един, а последният не мърдаше.
— Бинго — подхвърли Кърт.
Дофин се изправи.
И точно тогава нещо зад нея я хвана за врата и я вдигна във въздуха. Два остри нокътя се забиха в кожата й и тя извика от болка. Онова я държеше на една ръка разстояние. Краката й се люлееха.
— Всичко свърши — прошепна Стингър с гласа на Мак Кейд.
Джеси чу вика на Дофин и понечи да се обърне и да насочи лампите пред себе си, но гласът на Мак Кейд прозвуча властно:
— Хвърлете оръжията! Иначе ще й строша вратлето!
Джеси се поколеба. Погледна към Том. Той също се взря в нея, стиснал пушката до гърдите си.
— Хвърлете оръжията! — повтори Стингър. Двойникът държеше детето между себе си и светлината. На гърдите му се гърчеше главата на кучето. — Хвърлете ги в коридора, колкото се може по-надалеч. Хайде!
— О, боже! — Кърт се свлече на колене в мръсотията и започна да се клати назад-напред. — Не ме убивай! Моля те… умолявам те, не ме убивай. — Очите му бяха диви от ужас. — Моля те, не ме убивай!
— Големите храбреци! — Стингър разтърси Дофин. От раната на врата й закапа кръв. — Виж ги! Това са твоите защитници!
Кърт продължаваше да се клати, като хленчеше силно.
— Стани бе — каза Рик. — Стани бе, човек. Не се моли на тая фъшкия.
— Не искам да умирам… не искам…
— Всички ние ще направим едно хубаво дълго пътешествие — каза Стингър. — Няма да ви убия, ако изпълнявате това, което ви кажа. Хвърлете оръжията си! Веднага!
Том си пое дълбоко дъх, наведе глава и хвърли пушката настрани. Когато пушката пльосна в калта, той затвори очи. Кърт хвърли колта, последва го пушката на Рик.