Макар да знаеше, че ще подпали фитила на динамита, Ванс посегна да хване момчето за яката, но Рик беше твърде бърз и лесно му се изплъзна. Ванс замахна напразно във въздуха и пред очите му отново изплуваха Луис и Кортес парк. Той измуча яростно и дръпна ръка назад, готов да нанесе юмручен удар на своя мъчител.
Преди да изтласка юмрука си обаче, чу затръшване на врата и момчешки глас, който запита на испански:
— Хей, Рикардо! Имаш ли нужда от помощ?
Веднага последва остър звук и юмрукът на шерифа замръзна във въздуха.
Той погледна към отсрещната страна на улицата, където на предните стълби на една разнебитена къща се беше появило тънко като върлина мексиканче с военни ботуши.
— Имаш ли нужда от помощ, човече? — отново попита то, този път на английски, след което вдигна назад дясната си ръка и бързо и умело замахна рязко напред.
Камшикът от волска кожа изплющя като фойерверк. Краят му перна една угарка в канавката и във въздуха се разхвърчаха късчета тютюн.
Времето сякаш спря. Рик Джурадо наблюдаваше лицето на Ванс, а то издаваше яростта и страха, които се бореха в душата му. После Ванс премигна и Рик разбра кой беше победителят в борбата. Юмрукът на шерифа се разтвори, той свали ръка и я прибра като счупено крило.
— Не, Зарра. — Гласът на Рик звучеше съвсем спокойно. — Всичко е наред, човече.
— Просто проверявам. — Карлос Зарра Алхамбра нави камшика около дясната си ръка и седна на стълбите на верандата с протегнати напред крака.
Ванс забеляза още две мексикански момчета да се приближават към тях по Втора улица. В долния край, където улицата свършваше сред камънаци и пелин, още едно момче стоеше на тротоара и наблюдаваше шерифа. В ръката си държеше железен лост за сменяне на гуми.
— Имаш ли още нещо да казваш? — подразни го Рик.
Ванс усети многото очи, които го наблюдаваха от прозорците на отвратителните къщи. Знаеше, че няма как да победи тук. Целият Бордъртаун представляваше един голям Кортес парк. Ванс погледна неловко към пънкарчето с камшика. Знаеше, че с това проклето нещо Зарра Алхамбра би могъл да извади очите на гущер. Той посочи с дебелия си пръст към лицето на Рик.
— Предупреждавам те! Никой от кроталите да не се мярка в Пъкъл по тъмно, чуваш ли?
— А? — Рик направи с ръка фуния на ухото си.
Зарра се изсмя от отсрещната страна на улицата.
— Запомни това! — каза Ванс и влезе в патрулната кола. — Запомни това, умнико! — извика още веднъж, след като затвори вратата.
Струйката по стъклото го вбеси и той включи чистачките. Струйката се превърна в зацапано петно. Щом чу смеха им, лицето му пламна. Включи на задна скорост, даде назад по Втора улица и излезе на Рипъблика Роуд. Там свърна и после с пълна скорост премина по моста и влезе в Пъкъл.
— Човек на закона! — издюдюка Зарра и се изправи. — Трябваше да го изплющя по дебелия задник, а?
— Този път не. — Пулсът на Рик се връщаше към нормалното. Беше силно ускорен по време на разправията с Ванс, но въпреки това Рик не бе показал дори и сянка на страх. — Другия път можеш да го нашибаш хубавичко. Можеш да му скъсаш топките.
— Дооообрееее! До разгром, човече! — Зарра вдигна левия си юмрук за поздрава на кроталите.
— До разгром — без особен ентусиазъм отвърна на поздрава Рик.
Той видя Чико Магелас и Пити Гомез да приближават с неестествено наперена походка, сякаш вървяха по улица от злато, а не от напукан бетон. Бяха тръгнали към ъгъла на улицата да хванат автобуса за училище.
— Ще се видим по-късно — каза той на Зарра и се върна по стълбите в кафявата къща.
Спуснатите щори не допускаха слънчевата светлина. На местата, където тя все пак беше успявала да проникне, сивите тапети бяха придобили избелял бежов цвят. По стените висяха картини на Исус в рамка, поставени върху основа от черно кадифе. Къщата миришеше на лук, тортиля и боб. Дъските на пода скърцаха мъчително под стъпките му. Рик прекоси малкото коридорче и застана пред една врата близо до кухнята. Почука леко. Не последва отговор. Той изчака няколко секунди и почука отново, този път по-силно.
— Будна съм, Рикардо — каза на испански немощен глас на стара жена.
Рик беше затаил дъх. Вече можеше да издиша. Знаеше много добре, че една сутрин щеше да застане пред тази врата и щеше да почука, но нямаше да получи отговор. Добре че не беше днес. Отвори вратата и погледна в малката стая, в която щорите бяха пуснати и малък вентилатор раздвижваше тежкия въздух. Вътре миришеше на виолетки, които са започнали да се разлагат.