— Като малък се вдъхновявах от историята на това място — казва Джобс. — Започнах да си мечтая и аз да стана част от нея.
Както повечето подрастващи, той се заразява с ентусиазма на възрастните около себе си:
— Повечето бащи в квартала се занимаваха с яки неща като фотоволтаични клетки, батерии и радари. Възхищавах се от тези работи и постоянно разпитвах за тях.
Най-важният от тези съседи, Лари Ланг, живее през шест къщи.
— Той беше моят модел как трябва да изглежда един инженер в „Хюлет-Пакард“: вманиачен радиолюбител, голям спец по електрониката. Носеше ми разни джаджи да си играя — разказваше Стив, докато вървяхме към някогашната къща на Ланг. — Взехме един въглероден микрофон, батерия и високоговорител. Той ме накара да кажа нещо на микрофона и високоговорителят усили звука.
От баща си Стив знаел, че за да работи, всеки микрофон трябва да се свърже с електрически усилвател.
— Веднага изтичах вкъщи и казах на татко, че греши.
„Не, трябва да има усилвател“, заявява баща му. Стив настоява на своето, но той му казва, че нещо се е объркал: „Не може без усилвател. Сигурно има някакъв трик.“
— Продължих да настоявам, казах му да дойде да се увери сам. Накрая дойде и видя. „Дявол да го вземе!“, възкликна.
Джобс запомня добре тази случка, защото тогава за първи път осъзнава, че баща му не знае всичко. Сетне прави едно, още по-обезпокоително откритие — той бил по-умен от родителите си.
Стив винаги се е възхищавал на уменията и знанията на баща си.
— Нямаше образование, но беше адски умен човек. Не четеше много, но можеше да направи почти всичко. Можеше да разгадае всякаква машинария.
След случката с въглеродния микрофон обаче Джобс започва да осъзнава, че е по-умен и находчив от родителите си.
— Беше повратен момент, който се запечата в съзнанието ми. Когато си дадох сметка, че съм по-умен от тях, изпитах ужасен срам, че изобщо съм си го помислил. Никога няма да забравя това чувство.
По-късно Джобс признава пред приятелите си, че това откритие и фактът, че е осиновен, са го накарали да се чувства отделен и независим от семейството си и от света.
Не след дълго получава друго голямо прозрение — открива не само че е по-умен от родителите си, а и че те го знаят. Пол и Клара Джобс са всеотдайни родители, готови на всякакви жертви за сина си, който е много умен, но и много своенравен. Правят всичко, за да му угодят. Скоро Стив си дава сметка и за това:
— Мама и татко много ме обичаха. Чувстваха огромна отговорност, след като бяха осъзнали, че не съм обикновено дете. Постоянно търсеха начини да ме стимулират. Пращаха ме в най-добрите училища, стараеха се да задоволяват всичките ми нужди.
И така, той израства не само със знанието, че е осиновен, а и с убеждението, че е специален. Второто е много по-важно за формирането на характера му.
В училище
Когато тръгва на училище, Стив вече знае да чете. Това обаче му създава известни проблеми в класната стая:
— Първите няколко години ми беше скучно, затова се занимавах да измислям бели.
Освен това се оказва, че изпитва едновременно вродена и формирана от средата склонност да не зачита авторитетите.
— Сблъсках се с власт, каквато досега не бях виждал, и не ми хареса. Почти успяха да ме смажат. За малко щяха да унищожат естественото ми любопитство.
Начално училище „Монта Лома“ се помещава в няколко ниски сгради от 50-те години на XX век на четири пресечки от дома му и Стив се бори със скуката, като погажда номера на хората.
— Най-добрият ми приятел беше Рик Ферентино и с него вършехме всякакви лудории. Веднъж разлепихме малки плакати: „Доведи домашното си животно на училищния празник“. Настана голяма бъркотия, кучета гонеха котки навсякъде, а учителите направо полудяха.
Друг път излъгали няколко деца да им кажат шифрите за заключване на колелетата си.
— Измъкнахме се навън и променихме всички шифри. Цяла нощ ги оправяха.