В трети клас белите стават по-опасни:
— Един път сложихме бомбичка под стола на учителката, госпожа Търман. Тя получи нервен тик.
Нищо чудно, че до края на трети клас два-три пъти са го гонили от час. По това време обаче баща му вече се отнася към него като към необикновено дете и със спокойния си, но твърд маниер дава да се разбере, че очаква същото отношение и от училищните власти. „Разберете, той не е виновен — казал Пол Джобс на учителите. — Ако не можете да привлечете интереса му, грешката е ваша.“ Родителите му никога не го наказват за пакостите в училище.
— Бащата на татко бил пияница и го биел с колана, но аз не помня някога да съм ял пердах.
Според Джобс родителите му съзнавали, че „учителите грешат, като ме карат да уча наизуст, вместо да се помъчат да ме стимулират“. Още като ученик той започва да проявява сложна смесица от сантименталност и безчувственост, сприхавост и резервираност, с които се отличава през целия си живот.
Когато идва време да премине в четвърти клас, училищното ръководство решава да ги раздели с Ферентино, като ги сложи в различни класове. Учителката на паралелката за напреднали ученици, Аймоджийн Хил — Теди, става „една от светиците“ в живота на Джобс. След като го наблюдава няколко седмици, тя решава, че най-добрият начин да се справи с него е, като го „подкупи“.
— Един ден след училище ми даде сборник със задачи по математика и каза: „Искам да го вземеш вкъщи и да решиш всички задачи.“ Помислих си: „Как пък не!“ Тогава тя извади една от онези огромни близалки и ми каза: „Когато свършиш, ако си решил вярно повечето задачи, ще ти дам това плюс още пет долара.“ Два дни по-късно й занесох сборника.
След няколко месеца Джобс вече няма нужда от стимули.
— Исках само да уча и да я радвам.
Учителката го възнаграждава за старанието, като му подарява любителски комплект за шлифоване на лещи и конструиране на фотоапарат.
— От нея съм научил повече, отколкото от всеки друг учител. Ако не беше тя, сигурно щях да свърша в затвора. — Това подсилва убеждението му, че не е като другите деца. — От всички в класа само на мен обръщаше специално внимание. Явно виждаше нещо в мен.
Тя вижда в него нещо повече от интелект. След години Аймоджийн Хил с гордост показва една снимка на класа от Деня на Хавай. Джобс е отишъл на училище без традиционната за този ден хавайска риза, но на снимката е застанал в средата на най-предната редица, облечен именно с такава. Как се сдобива с нея? — успява да убеди детето само да я свали и да му я даде.
Към края на четвърти клас госпожа Хил дава на Джобс тест.
— Резултатът ми беше като за деветокласник — спомня си той.
Така не само за него и родителите му, а и за учителите става ясно, че е надарен с необикновен интелект. Училищното ръководство прави забележителното предложение да прескочи два класа и да отиде направо в седми; това е най-лесният начин да му осигурят постоянни предизвикателства и да поддържат интереса му. Родителите му са по-предпазливи и решават да прескочи само един клас.
Промяната е стресираща. Джобс е затворено дете, което не умее да общува, а изведнъж се озовава сред ученици, с една година по-големи от него. И още по-лошо — за да продължи в шести клас, го преместват в друго училище, „Критънден Мидъл“. То се намира само на осем пресечки от „Монте Лома“, но в много отношение това е коренно различен свят — в квартал, пълен с банди от етническите малцинства. „Всеки ден пребиват някого; тарашат учениците в тоалетната — пише местният журналист Майкъл Малоун. — Редовно носят ножове в училище, за да се правят на мъже.“ По времето, когато Джобс отива там, няколко ученици са изпратени в затвора за групово изнасилване, а автобусът на едно съседно училище е опожарен, след като отборът му по борба побеждава „Критънден“.
Джобс често си пати от големите ученици и в седми клас поставя ултиматум на родителите си да го преместят в друго училище.
От финансова гледна точка това се оказва трудна задача. Родителите му едва свързват двата края, но на този етап вече неотменно се съобразяват с желанията му.
— Когато взеха да се противят, заявих, че ако ме оставят в „Критънден“, просто ще напусна училище. Затова проучиха къде са най-добрите училища, събраха каквито спестявания имаха и купиха къща за 21 000 долара в по-хубав квартал.
Преместват се на пет километра на юг в бивша кайсиева градина в Лос Алтос, превърната в квартал от стандартни, еднообразни къщи. Тяхната, на адрес „Крайст Драйв“ 2066, е едноетажна, с три спални и жизненоважния пристроен гараж със спускаща се врата откъм улицата. Там Пол Джобс може да човърка автомобили втора употреба, а пък синът му — електронни устройства.