— Разбраха, че не е Кисинджър — спомня си Джобс. — Обаждахме се от улична кабина.
Тогава стигат до повратен момент, който определя по-нататъшния модел на партньорските им отношения. На Джобс му хрумва, че могат да използват синята кутия за нещо повече от обикновено хоби — могат да започнат да ги произвеждат и продават.
— Събрах останалите части — кутия, захранване, клавиатура — и изчислихме на каква цена можем да ги пуснем — обяснява Джобс, като така очертава ролите, които двамата приятели ще играят по-късно в „Епъл“.
Готовият продукт е с размерите на две тестета карти. Частите струват 40 долара и Джобс решава да го продават за 150.
Двамата си измислят прякори — Возняк става Бъркли Блу, а Джобс — Оуф Тобарк. Започват да разнасят устройството из общежитията и да правят демонстрации, като го свързват с телефон и слушалка. Обаждат се в лондонския „Риц“ или на автоматичния номер за слушане на вицове в Австралия.
— Направихме над сто сини кутии и продадохме почти всички.
Забавленията и приходите свършват в една сънивейлска пицария. Двамата се канят да тръгват за „Бъркли“ с една току-що завършена синя кутия. Джобс има спешна нужда от пари и бърза да направят продажбата, затова предлага устройството на няколко души на съседната маса. Те проявяват интерес и той ги завежда до близката кабина, където за демонстрация се обажда в Чикаго. Клиентите казват, че трябва да отидат до колата, за да вземат пари.
— И тъй, с Воз отиваме до колата, оня тип се качва, бърка под седалката и вади патлак — разказа ми Джобс. Никога до този момент не бил виждал дуло на пистолет толкова отблизо. — Насочва патлака към корема ми и вика: „Давай кутията, пич.“ Трескаво мислех какво да направя. Вратата беше отворена — можех да я затръшна върху краката му и да си плюем на петите, обаче рискувах онзи да ме застреля. Затова бавно и много внимателно му подадох кутията.
Доста странен обир. Крадецът дори дава на Джобс телефонен номер и му казва, че ще му плати устройството, ако работи. По-късно Джобс се обажда на номера и непознатият му обяснява, че не разбира как се използва кутията. Затова Джобс в типичния си сладкодумен стил го убеждава да се срещнат на обществено място. В крайна сметка обаче решават да не рискуват с друга среща дори при шанса, макар и малък, да спечелят 150 долара.
Партньорството им проправя пътя към едно по-голямо съвместно приключение.
— Ако не бяха сините кутии, нямаше да има „Епъл“ — разсъждава Джобс. — Сто процента съм сигурен. С Воз се научихме да работим заедно, добихме увереност, че можем да решаваме технически задачи и дори да произвеждаме нещо. — Освен това създават малка платка, способна да управлява инфраструктура за милиарди долари. — Не можете да си представите каква увереност ни вдъхна това.
Возняк стига до същия извод:
— Може би не беше хубаво, че ги продавахме, но така видяхме какво можем да направим с моите технически умения и неговите идеи.
Приключението със сините кутии полага основите на едно зараждащо се партньорство. Возняк е добрият магьосник, който създава някое полезно изобретение и щедро го дава на хората, а Джобс измисля как да го направи лесно за използване, да му придаде подходящо оформление, да го представи на пазара и да изкара от него пари.
Глава 3
Лекции, дзен и ЛСД
„Ако не бях постъпил в университета…“
Крисан Бренан
Към края на последната си година в „Хоумстед“, през пролетта на 1972 г., Джобс започва да излиза с Крисан Бренан — негова връстничка, но все още в единайсети клас. Тя е много красиво момиче — синеока, със светлокестенява коса, високи скули и крехка фигура. Крисан преживява тежко разпадането на брака на родителите си и това я прави много уязвима.
— Работихме заедно по едно анимационно филмче, после започнахме да излизаме и тя стана първото ми истинско гадже — спомня си Джобс.
По-късно Бренан казва:
— Стив беше малко шантав. Затова се влюбих в него.
Шантавостта на Джобс е от цивилизования вид. Той току-що е започнал продължилия до края на живота му експеримент със самоцелни диети, като яде само плодове и зеленчуци и затова е тънък като клечка. Тренира да гледа хората в очите, без да мига, и да мълчи продължително, след което внезапно заговаря със скорост на картечница. Тази странна смесица от съсредоточеност и разсеяност в комбинация със стигащата до раменете коса и проскубаната брадичка му придават вид на побъркан шаман. Поведението му се колебае между харизматичното и зловещото.