— Тътреше се насам-натам с вид на побъркан — спомня си Бренан. — Излъчваше песимизъм, сякаш бе обгърнат от мрачно поле.
Джобс вече взема ЛСД и дава и на Бренан — в една пшеничена нива край Сънивейл.
— Беше страхотно — спомня си той. — Тогава много слушах Бах. Изведнъж цялата нива гръмна под звуците му. Това беше най-великото чувство в живота ми до този момент. Почувствах се като диригент сред житата.
През лятото на 1972 г., след завършването му, с Бренан се преместват в барака сред възвишенията над Лос Алтос. „С Крисан отиваме да живеем в планината“ — съобщава един ден на родителите си. Баща му побеснява: „В никакъв случай! Само през трупа ми!“ Това става скоро след скарването им заради марихуаната. Тъй или иначе той прави каквото е решил. Казва „довиждане“ и си тръгва.
Крисан прекарва голяма част от времето си през това лято в рисуване. Прави една картина на клоун, която Джобс закачва на стената. Той пише стихове и свири на китара. На моменти се държи изключително хладно и жестоко с нея, а друг път е обаятелен и умее да й налага волята си.
— Беше просветен, духовен и в същото време жесток — сподели ми тя. — Много странна комбинация.
В разгара на лятото Джобс едва не загива: фиатът му се запалва, докато кара по булевард „Скайлайн“ към планината Санта Крус с приятеля си от училище Тим Браун. Тим поглежда назад и вижда, че от мотора излизат пламъци. Джобс отбива. Въпреки скарването им баща му идва да изтегли фиата.
Докато търси как да изкара за нова кола, Джобс помолва Возняк да го закара в колежа „Де Анса“, за да прегледа обявите за работа на таблото. Виждат, че търговският център „Уестгейт“ в Сан Хосе търси студенти, които да се маскират и да забавляват децата на клиентите. Така за по три долара на час Джобс, Возняк и Бренан надяват тежки костюми и маски и почват да играят Алиса, Лудия шапкар и Белия заек. Возняк, с добродушната си и чистосърдечна нагласа, го намира за много забавно:
— Казах, че това е голям шанс за мен, защото обичам децата. Мисля, че Стив го смяташе за скапана работа, но аз го възприемах като забавно приключение.
Джобс наистина не харесва работата:
— Умирах от жега, костюмите бяха тежки и след време ми идваше да фрасна някое хлапе.
Търпението никога не е било сред добродетелите му.
Университетът „Рийд“
Седемнайсет години по-рано, преди да го осиновят, родителите на Джобс са поели официално задължение да му осигурят университетско образование. Затова през цялото това време работят усилено и прилежно спестяват за студентския му фонд, който по времето, когато завършва гимназия, е скромен, но достатъчен. Джобс обаче е станал още по-своенравен и не се старае да ги улесни. Първоначално обмисля идеята изобщо да не ходи в университет.
— Ако не бях постъпил в университета, щях да отида в Ню Йорк — смяташе той, размишлявайки колко различен би бил неговият свят (а може би и нашият), ако бе избрал друг път на развитие.
Когато родителите му настояват за университетско образование, той реагира с агресивно бездействие. Изобщо не иска да чуе за щатските учебни заведения като „Бъркли“, където учи Воз, въпреки че са най-евтини. Не го блазни и „Станфорд“, който е буквално на няколко преки от тях и е много вероятно да му даде стипендия.
— Децата, които отиваха в „Станфорд“, вече знаеха с какво искат да се занимават — сподели пред мен. — Не бяха много творчески настроени. Аз исках нещо творческо и интересно.
Избира си „Рийд“ — частно либерално учебно заведение в Орегон и едно от най-скъпите в страната. Един ден, когато е на гости на Воз в „Бъркли“, баща му се обажда да му каже, че е приет в „Рийд“. Двамата с майка му се опитват да го разубедят да постъпи там и изтъкват, че е прекалено скъпо за тях. Джобс обаче поставя ултиматум: или „Рийд“, или нищо. Както винаги, те отстъпват.
В „Рийд“ учат само хиляда студенти, наполовина на учениците в гимназия „Хоумстед“. Университетът е известен със свободната хипарска атмосфера, комбинирана, малко парадоксално, със строги академични стандарти и престижни дипломи. Пет години по-рано Тимъти Лиъри, гуруто на психеделичното просвещение обикаля страната да търси поддръжници на своята „Лига за духовно откриване“ (League for Spiritual Discovery, или ЛСД). Тогава той сяда по турски пред студентите в „Рийд“ и заявява на слушателите си: „Като всяка велика религия от миналото ние търсим божественото в себе си… Тези древни цели изразяваме със следната метафора на настоящето: Включи се, настрой се, оттегли се.“ Много студенти в „Рийд“ приемат този призив съвсем сериозно и през 70-те делът на отпадналите от университета надвишава една трета.