През есента на 1972 г., когато идва време Джобс да се запише в „Рийд“, родителите му го закарват до Портланд, но в пореден израз на неподчинение той не им позволява да го изпратят до студентското градче. Дори не им казва „довиждане“ или „благодаря“. По-късно разказва за този момент с несвойствено за него съжаление:
Това е едно от нещата, от които наистина се срамувам. Държах се малко безчувствено и вероятно ги обидих. Не трябваше да го правя. Сториха толкова много, за да отида да уча там, а аз не ги исках близо до мен. Не исках хората да видят, че имам родители. Исках да бъда като сирак, който е скитал из страната с влакове, пристигнал отникъде, без корени, без връзки, без минало.
В края на 1972 г. в американския студентски живот настъпват резки промени. Виетнамската война и наборната кампания, която я съпътства, са към края си. Политическите теми вече не са толкова актуални в университетите и среднощните дискусии в общежитията отстъпват място на разговорите за бъдещата професионална реализация. Джобс е силно повлиян от различни книги за духовно просветление, най-вече от „Бъди тук и сега“ — ръководство по медитация и използване на психотропни вещества от Баба Рам Дас, по рождение Ричард Олпърт.
— Беше задълбочено четиво — спомня си Джобс. — Промени мен и много от приятелите ми.
Най-близкият от тези приятели е Даниел Котке — друг първокурсник с рядка брадица, който се запознава с Джобс една седмица след пристигането им в „Рийд“ и споделя увлеченията му по дзен, Дилън и ЛСД. Котке идва от богато нюйоркско предградие; той е умен, но слабохарактерен, с добродушен нрав на дете, израснало под похлупак, още по-мекушав заради интереса си към будизма. Това духовно търсене го кара да отрича материалните блага, но въпреки това силно се впечатлява от колекцията записи на Джобс.
— Стив имаше магнетофон ТЕАК и огромно количество пиратски записи на Дилън — спомня си Котке. — Беше едновременно супер готин и много навътре в електрониката.
Джобс прекарва голяма част от времето си с Котке и приятелката му Елизабет Холмс, въпреки че я оскърбява още при първата им среща, като я пита колко пари ще иска, за да прави секс с друг мъж. Заедно отиват на автостоп до океана, водят типичните за тази възраст среднощни разговори за смисъла на живота, ходят на фестивали на любовта в местния кришнарски храм и посещават будисткия център за безплатна вегетарианска храна.
— Водехме адски забавен, но и философски живот — разказва Котке. — Бяхме сериозно хлътнали по дзен.
Джобс дава на Котке да чете и други книги, включително „Дзен разум за начинаещи“ от Шунрю Сузуки, „Автобиографията на един йога“ от Парамаханса Йогананда и „Пътешествие през духовния материализъм“ от Чогям Трунгпа. В таванското помещение над спалнята на Елизабет Холмс обзавеждат стая за медитация с копия на индийски рисунки, индийско килимче, свещи, тамян и възглавнички.
— На тавана имаше капак, през който се излизаше в подпокривното пространство, което беше огромно — разказва Джобс. — Понякога вземахме халюциногени, но през повечето време просто медитирахме.
Увлечението на Джобс по източните духовни учения и особено дзен не е временна младежка прищявка. Той му се отдава с типичния си плам и будистката философия става неразделна част от душевността му.
— Стив е много навътре в дзен и това много му влияе — споделя Котке. — Във всичко, което прави, виждаш строг, минималистичен естетизъм и огромна вглъбеност.
Джобс силно се влияе и от значението, което будизмът отделя на интуицията:
— Започнах да осъзнавам, че интуитивното разбиране и съзнание са по-важни от абстрактното мислене и интелектуалния логически анализ.
Силната му емоционалност обаче пречи да постигне вътрешен покой; увлечението му по дзен не е съпроводено от спокойствие, душевен мир или смиреност в отношенията с другите.
С Котке често играят кригшпил — германска игра от XIX век на основата на шаха, при която двамата противници седят с гръб един към друг; всеки има собствена дъска и фигури и не вижда какво прави другият. Трети човек изпълнява ролята на арбитър, като казва дали ходовете, които искат да направят, са позволени или не, и всеки се опитва да разгадае действията на противника.