Глава 4
„Атари“ и Индия
Дзен и изкуството да създаваш игри
„Атари“
През февруари 1974 г., след като се мотае осемнайсет месеца в „Рийд“, Джобс решава да се върне при родителите си в Лос Алтос и да си потърси работа. Това не е трудна задача. При разцвета на електрониката през 70-те притурката с обяви в „Сан Хосе Меркюри“ съдържа шейсет страници с предложения за работа в областта на компютърните технологии. Едно от тях привлича вниманието на Джобс: „Печели пари, докато се забавляваш!“ Същия ден Джобс влиза в офиса на производителя на видеоигри „Атари“ и заявява на директора на „Човешки ресурси“ — малко стъписан от раздърпания му вид — че няма да си тръгне, докато не го вземат на работа.
Основател на „Атари“ е широкоплещестият предприемач Нолан Бушнел, обаятелен мечтател с талант на шоумен — с други думи, още един потенциален модел за подражание. След като става известен, той обича да се разхожда с ролс-ройс, да пуши марихуана и да председателства фирмените събрания от ваната. И той като Фридланд умее да превръща чара си в коварна сила, да съблазнява и принуждава, да изкривява действителността със силата на характера си. На това по-късно ще се научи и Джобс. Главният му инженер е Ал Олкърн — едър веселяк, но по-уравновесен, — който изпълнява ролята на възрастния в семейството, като се опитва да прилага идеите и да тушира прищевките на Бушнел. Най-голямото им постижение до постъпването на Джобс във фирмата е видеоиграта „Понг“, при която двама играчи си прехвърлят върху екрана светещо топче с помощта на две подвижни линии, служещи за хилки. (Ако сте под трийсет, попитайте родителите си.)
Когато Джобс влиза в офиса на „Атари“ по сандали и иска работа, служителите веднага извикват Олкърн.
— Казаха ми: „Има някакво хипи във фоайето. Не иска да си тръгне, докато не му дадем работа. Да извикаме ли полиция, или да го пуснем?“ — спомня си Олкърн. — А аз казах: „Пуснете го!“
Така Джобс става един от първите петдесет служители на „Атари“ и започва работа като техник за пет долара на час.
— Като се замисля сега, изглежда странно да назначиш човек, изхвърлен от „Рийд“ — размишлява Олкърн. — В него обаче имаше нещо. Беше много умен, ентусиазиран и запленен от електрониката.
Слагат го в екип с лишения от чувство за хумор инженер Дон Ланг, който още на другия ден се оплаква:
— Тоя тип е един смрадлив хипар! Защо ме мъчите така? Освен това ни се води, ни се кара!
Джобс е убеден, че вегетарианската диета предпазва тялото му не само от вредната слуз, а и от неприятната миризма, дори да не се къпе или пръска с дезодорант. Абсолютно погрешна теория.
Ланг и другите му колеги искат да изгонят Джобс, но Бушнел намира компромисно решение.
— Миризмата и поведението му не бяха проблем за мен — спомня си той. — Стив беше кавгаджия, но по някаква причина ми харесваше. Затова му предложих нощната смяна. Това беше начинът да го спася.
Джобс отива във фирмата, след като Ланг и другите служители са си тръгнали, и работи през нощта. Дори изолиран по този начин, става известен със сприхавия си характер. В редките случаи, когато общува с колегите си, той ги информира, че са „тъпи лайнари“. По-късно настоява, че преценката му е била вярна:
— Причината да се откроявам толкова беше, че всички други бяха адски зле.
Въпреки надменното си държание (а може би точно заради него) той влиза под кожата на шефа си.
— Беше по-философски настроен от всички други — спомня си Бушнел. — Често обсъждахме теориите за свободната воля и предопределеността. Аз смятах, че нещата са по-взаимозависими, че сме програмирани. Че ако разполагаш с достатъчно информация, можеш да предвидиш действията на хората. Стив мислеше точно обратното.
Тази гледна точка е в съгласие с убеждението му, че със силата на волята човек може да промени действителността.
Джобс помага за подобряването на някои игри, като им вкарва чипове за различни забавни ефекти. Готовността, с която Бушнел приема да играе по неговите правила, го вдъхновява и ласкае. Освен това той интуитивно оценява простотата в игрите на „Атари“. Те се продават без упътване и трябва да са толкова елементарни, че всеки надрусан тийнейджър да може да ги разгадае. Единствените инструкции за играта „Стар Трек“ например са: „1. Пусни 25 цента. 2. Избягвай клингонците.“