Когато слиза от самолета в Делхи, асфалтът излъчва горещи вълни, въпреки че е едва април. Препоръчали са му един хотел, обаче няма празни стаи, затова отива в друг, за който шофьорът на таксито твърди, че бил хубав.
— Сигурен съм, че са му дали пари, за да ме закара в онази ужасна дупка. — Джобс пита собственика дали водата се филтрира и наивно приема отговора за чиста монета. — Дизентерията ме хвана бързо. Бях много зле, с много висока температура. За една седмица отслабнах от 72 на 54 килограма.
След като се оправя достатъчно, за да ходи, решава да се махне от Делхи. Заминава за Харидвар в Западна Индия, близо до изворите на Ганг, където се провежда празникът Кумбха мела. В града, който по принцип има по-малко от 100 000 жители, се изсипват над десет милиона.
— Беше пълно със свети хора. Духовен учител до духовен учител. Хора на слонове. Каквото се сетиш. Стоях няколко дни, но реших да се евакуирам и оттам.
Отива в едно село близо до Найнитал в подножието на Хималаите. Това е мястото, където живее, или по-скоро е живял, Неем Кароли Баба. Но когато Джобс пристига, гуруто вече не е между живите — или поне не в това си въплъщение. Джобс наема стая с рогозка на пода в къщата на местни жители, които му помагат да си стъпи на краката, като го хранят с вегетариански ястия.
— Имаха една бройка от „Автобиографията на един йога“, оставена от предишен пътешественик, и аз я прочетох няколко пъти, защото нямаше какво друго да правя. Разхождах се от село в село и се възстанових от дизентерията.
Сред пребиваващите по това време в селото е Лари Брилиант — епидемиолог, който работи върху унищожаването на едрата шарка, а по-късно ръководи благотворителния клон на „Гугъл“ и фондацията „Скол“. Той става дългогодишен приятел на Джобс.
Един ден Джобс научава за някакъв млад индуистки учител, който събирал последователите си в хималайското имение на богат бизнесмен.
— Това беше шанс да се срещна с духовен човек и да бъда сред учениците му, но и възможност да се нахраня. Още преди да вляза, надуших храната — бях адски гладен.
Докато Джобс яде, учителят — не много по-възрастен от него — го вижда в тълпата, посочва го с пръст и прихва да се смее.
— Дотича при мен, хвана ме, изцъка с език и каза: „Ти си едно бебе“ — спомня си Джобс. — Не бях много очарован от това внимание.
Индиецът го хваща за ръката, отделя го от тълпата богомолци и го завежда на едно възвишение, където има кладенец и езерце.
— Седнахме и той извади голям бръснач. Помислих, че е откачен, и почнах да се притеснявам. Оня извади един сапун и… тогава имах дълга коса… обръсна ми главата. Каза, че го правел, за да остана здрав.
Даниел Котке пристига в Индия в началото на лятото и Джобс се връща в Делхи, за да го посрещне. Двамата скитат из страната, най-често с автобус и без определена цел. Джобс вече не търси гуру, който да го научи на мъдрост, а се стреми да постигне просветление чрез естетически преживявания, лишения и аскетизъм. Така и не успява да постигне вътрешен мир. Котке си спомня как веднъж се нахвърлил с крясъци върху някаква индийка, която според твърденията на Джобс искала да им продаде разредено мляко.
В същото време Джобс можел да бъде много щедър. В град Манали открадват спалния чувал на Котке заедно с пътническите му чекове.
— Стив ми плати разходите за храна и автобусния билет до Делхи — спомня си той.
Джобс му дава и всичките си останали пари — сто долара — за да се оправи.
През седемте месеца в Индия Стив пише рядко на родителите си и получава писма само в клона на „Американ Експрес“ в Делхи, когато минава оттам. Затова те много се изненадват, когато им се обажда от летището в Оукланд и ги моли да отидат да го приберат. Веднага тръгват.
— Бях с бръсната глава, носех индийска памучна дреха, а кожата ми бе придобила наситен шоколадов тен от слънцето. Седях на летището и нашите минаха няколко пъти покрай мен, докато накрая мама каза: „Стив?“ и аз отговорих: „Здрасти!“
Прибират го вкъщи и той продължава да търси себе си. Пробва много начини за постигане на просветление. Сутрин и вечер медитира и изучава дзен, а през другото време ходи да слуша лекции по физика и инженерни науки в „Станфорд“.
Търсенето
Интересът на Джобс към източните духовни учения, индуизма, дзен будизма и търсенето на просветление не е просто временно увлечение на едно деветнайсетгодишно момче. През целия си живот той се стреми да следва много от основните схващания на източните религии, като наблягането върху основаната върху опита праджня — мъдрост или емпирично знание, което се постига интуитивно чрез концентрация на съзнанието. Години по-късно, когато седяхме в двора на къщата му в Пало Алто, Джобс сподели с мен за трайното влияние, което е оказало върху него пътуването до Индия: