— Не се налагаше да мислиш — споделя той. — Просто трябваше да действаш: затваряш очи, затаяваш дъх, гмуркаш се и изплуваш от другата страна по-проницателен от преди.
Група съмишленици на Янов основават така наречения Орегонски център на чувствата в един стар хотел в Юджийн. Центърът се ръководи от бившия гуру на Джобс — Робърт Фридланд, чиято комуна „Всички сме едно“ е наблизо. В края на 1974 г. Джобс се записва на дванайсетседмична терапия срещу 1000 долара.
— Двамата със Стив бяхме в период на лично израстване, затова исках да отида с него, но нямах пари — разказва Котке.
Джобс доверява на няколко близки приятели, че е бил подтикнат от болката, че е бил даден за осиновяване и не познавал биологичните си родители.
— Стив силно копнееше да разбере кои са биологичните му родители, за да опознае по-добре себе си — разказва Фридланд.
От осиновителите си Джобс знае, че родителите му са завършили университет и че баща му вероятно е сириец. Дори обмисля да наеме частен детектив, но после се отказва, поне за момента.
— Не исках да нараня родителите си — обяснява той, имайки предвид Пол и Клара Джобс.
— Не можеше да се примири с факта, че е бил изоставен — казва Елизабет Холмс. — Смяташе, че в емоционален план трябва да преодолее този проблем.
Джобс лично й признал: „Това много ме притеснява. Трябва да се фокусирам върху него.“ Още по-откровен бил пред Грег Калхун.
— Терзаеше се много за това, че е осиновен, и често говореше с мен за това — спомня си Калхун. — Чрез така наречения „първичен писък“ и безслузните си диети се опитваше да се прочисти, да проникне по-дълбоко в гнева си. Сподели ми, че е много ядосан задето биологичните му родители са се отказали от него.
Джон Ленън преминава през същата първична терапия през 1970 г. и през декември същата година прави песента „Майка“ с „Пластик Оно Бенд“
В нея изразява чувствата си към бащата, който го е изоставил, и майка му, убита в тийнейджърските му години. Припевът съдържа призива: „Мамо, не си отивай. Татко, върни се.“ Джобс често слуша песента.
По-късно той признава, че терапията на Янов не била много ефективна:
— Предлагаше готов, фиксиран отговор, който се оказа твърде опростенчески. Стана ми ясно, че няма да получа някакво велико прозрение.
Елизабет обаче смята, че сеансите са го направили по-уверен:
— Терапията го промени. Беше все така сприхав, но за известно време излъчваше спокойствие. Доби повече увереност и чувството, че не си е на мястото, намаля.
Джобс усеща, че може да предаде тази своя увереност на околните и да ги кара да правят неща, които са смятали за невъзможни. Елизабет скъсва с Котке и се присъединява към една секта в Сан Франциско, която изисква от последователите си да прекъснат контакт с всичките си досегашни приятели. Джобс обаче не приема това условие. Един ден нахълтва в култовата сграда на сектата и заявява, че отива в ябълковата градина на Фридланд и Елизабет трябва да дойде с него. Още по-безочливо изтъква, че тя ще кара през част от пътуването (въпреки че дори не знае как се използва скоростният лост).
— Когато излязохме на празен участък, Стив ме накара да седна зад волана и да натисна педала, докато вдигнахме деветдесет — спомня си тя. — Пусна „Кръв върху релсите“ на Дилън, сложи глава в скута ми и заспа. Държеше се, сякаш е в състояние да направи всичко и следователно и аз мога. Повери живота си в ръцете ми. Така ме накара да извърша нещо, на което не знаех, че съм способна.
Това е добрата страна на онова, което става известно като неговото „изкривяване на реалността“.
— Ако му се довериш, можеш да постигнеш всякакви неща — казва Елизабет. — Ако е решил, че нещо трябва да стане, той прави така, че да стане.
Завръщането
Един ден в началото на 1975 г. Рон Уейн нахълтва в кабинета на Ал Олкърн в „Атари“ и възкликва:
— Стиви се върна!
— Леле! Доведи го веднага.
Джобс влиза бос, по шафранено расо, с една бройка от „Бъди тук и сега“, която връчва на Олкърн и настоява да я прочете. След това пита дали може да се върне на работа.
— Приличаше на някакъв кришнар, но много се зарадвах, като го видях — спомня си Олкърн. — Казах му: „Разбира се!“
Отново в името на фирмения мир Джобс работи главно нощем. Возняк, който живее наблизо и работи в „Хюлет-Пакард“, често се отбива след вечеря да си приказват и да играят видеоигри. В залата за боулинг в Сънивейл той направо се пристрастява към „Понг“, затова сглобява собствена конзола, която свързва с телевизора вкъщи.