— В онзи момент това беше правилното решение за мен. Двамата бяха луди глави, а аз нямах необходимия кураж и не бях готов за такова приключение.
Джобс и Возняк заедно представят продукта си в клуб „Хоумбрю“ скоро след основаването на „Епъл“. Воз показва една от новите си платки и разказва за микропроцесора, осемте килобайта памет и версията на BASIC, на която е програмирана. Освен това изтъква основното достойнство на творението си: „лесна за работа клавиатура вместо глупавото, объркано контролно табло с куп лампички и ключове“. След него става Джобс. Той изтъква, че при Apple, за разлика от „Алтеър“, всички основни компоненти са вградени в компютъра. Сетне задава провокативния въпрос: Колко биха платили хората за такава прекрасна машина? Опитва се да накара приятелите си да осъзнаят удивителната стойност на Apple. През следващите десетилетия задава този реторичен въпрос на всяко представяне на новите си продукти.
Слушателите им не се впечатляват особено. Apple е направен с евтин микропроцесор, не с „Интел 8080“. Един важен човек обаче остава, за да научи повече. Това е Пол Теръл, основал през 1975 г. компютърния магазин „Байт Шоп“. Сега, година по-късно, вече разполага с три магазина и има амбиции да изгради национална верига. Джобс с голямо удоволствие му дава мостра от новия компютър. „Разгледайте го. Ще ви хареса“ — уверява го.
Теръл е толкова впечатлен, че им дава визитната си картичка и им казва:
— Обадете се.
— Ето, обаждам се — заявява Джобс на следващия ден, когато влиза бос в магазина.
Така прави първата си продажба. Теръл се съгласява да поръча петдесет компютъра. Поставя обаче едно условие: не иска само платки за по 50 долара, за които хората трябва сами да си купят чиповете и да ги сглобят. Това може да е интересно за шепа запалени любители, но не и за повечето клиенти. Иска платките да са в напълно сглобен вид. Готов е да ги плати по 500 долара в брой за всяка една.
Джобс веднага се обажда на Возняк в „Хюлет-Пакард“:
— Седнал ли си?
Воз отговаря, че не. Въпреки това Джобс му съобщава новината.
— Щях да падна. Направо щях да падна — спомня си Возняк. — Никога няма да забравя този момент.
За да изпълнят поръчката, трябва да купят части за 15 000 долара. Алън Баум, третият калпазанин от гимназия „Хоумстед“, и баща му се съгласяват да им дадат на заем 5000. Джобс се опитва да вземе на кредит още от една банка в Лос Алтос, но когато го вижда, управителят, съвсем разбираемо, не му дава. Джобс отива в „Халтек Съплай“ и предлага на собственика равен дял от „Епъл“, но той решава, че не иска да има вземане-даване с двама „раздърпани келеши“. В „Атари“ Олкърн е готов да им продаде чипове само срещу заплащане на място. Накрая Джобс убеждава управителят на „Крамър Електроникс“ да се обади на Пол Теръл, който да потвърди, че е поел ангажимент да изплати поръчка за 25 000 долара. Теръл е на фирмено събрание, когато му съобщават, че някой го търси спешно по телефона (Джобс е доста настоятелен). Управителят на „Крамър“ му казва, че в склада има двама дрипльовци, които развяват поръчка от „Байт Шоп“. Наистина ли има такава? Теръл потвърждава и управителят се съгласява да отпусне на Джобс частите на кредит за трийсет дни.
Гаражният екип
Къщата на Джобс в Лос Алтос се превръща в цех за сглобяване на петдесетте платки за Apple I, които трябва да бъдат доставени в „Байт Шоп“ след трийсет дни, когато изтича срокът за плащане на частите. За целта се включва всяка свободна работна ръка: Джобс и Возняк, Даниел Котке и бившата му приятелка Елизабет Холмс (която междувременно е напуснала сектата), бременната сестра на Джобс, Пати. Опразват стаята й и заедно с кухненската маса и гаража я реквизират за работно пространство. Елизабет, която е ходила на курс по бижутерство, е натоварена със задачата да запоява чиповете.
— Повечето сглобявах добре, но чат-пат някой заставаше накриво — спомня си тя.
Джобс не остава доволен. „Нямаме излишни чипове за хвърляне“ — сопва се съвсем оправдано той. Елизабет е разжалвана и поема счетоводството и документацията, а Джобс започва сам да запоява чиповете. След като свършат някоя платка, я дават на Возняк.
— Свързвах всяка платка с телевизор и клавиатура, за да я пробвам. Ако работеше, слагах я в кутия. Ако не, оглеждах да видя кой чип не е прилегнал добре — разказва той.
Пол Джобс прекратява временно ремонта на използвани коли, за да може екипът на „Епъл“ да използва гаража. Той изважда една стара дълга работна маса, закачва схема на компютъра върху новата гипсокартонена стена, която е направил, и слага етикети на чекмеджетата с различните части. Освен това монтира нагревателни лампи, за да могат компютърните платки да се тестват денонощно при висока температура. Когато атмосферата между работниците се нажежи, което не е рядкост в присъствието на Стив, Пол тушира напрежението с характерното си спокойствие. „Какъв е проблемът? — вметва той. — Днес май си станал със задника нагоре.“ В замяна от време на време иска да му освободят телевизора, за да види края на някой мач. По време на тези прекъсвания Джобс и Котке излизат и свирят на китара на моравата.