Попитах Джобс защо иска точно аз да напиша биографията му.
— Ти най-добре предразполагаш хората да споделят — отговори ми той.
Това заявление ме изненада. Знаех, че ще се наложи да разговарям с много хора, които е уволнил, оскърбил, изоставил или разгневил по някакъв начин, и се опасявах, че казаното от тях няма да му бъде приятно. Точно така и стана — Джобс наистина ставаше докачлив, когато разбереше за някое от тези интервюта. След няколко месеца обаче започна да насърчава хората да говорят с мен, дори враговете и бившите си приятелки. Не искаше нищо да бъде премълчано.
— Правил съм много неща, с които не се гордея, например начинът, по който постъпих, когато бях на двайсет и три и приятелката ми забременя от мен. Никоя от тайните ми обаче не е толкова срамна, че да не искам да излезе наяве.
По никакъв начин не се стремеше да ми налага какво да пиша и дори не искаше да го чете предварително. Единствената му намеса бе, когато издателството избираше илюстрацията за корицата. Когато видя първоначалния вариант, той му се стори толкова неприемлив, че поиска да участва в оформлението на нова корица. Това ме развесели, а и бях склонен да направим друг вариант, затова веднага се съгласих.
В крайна сметка проведох над четирийсет интервюта и разговора с него: някои официално — в дневната на дома му в Пало Алто, други — по телефона или по време на дълги разходки пеша или с кола. При всяка среща през тези две години споделяше все по-лични и важни подробности, макар че от време на време ставах свидетел и на онова, което старите му колеги в „Епъл“ наричат „изкривяване на действителността“. Понякога това се изразяваше в изневеряване на паметта, срещу което никой не е застрахован; друг път той измисляше своя алтернативна реалност, в която успяваше да убеди и мен, и самия себе си. За да проверя и допълня историята на живота му, съм разговарял с повече от сто негови приятели, роднини, конкуренти, съперници и колеги.
Жена му също не пожела да ме ограничава или контролира, нито да види предварително какво смятам да публикувам. Дори силно ме насърчаваше да бъда обективен не само към успехите, а и към провалите му. Тя е един от най-умните и уравновесени хора, които познавам.
— Няма какво да се лъжем — в живота и характера му има някои изключително неприятни черти — призна тя пред мен още в началните етапи на писането. — Не се опитвай да разкрасяваш. Много го бива да си измисля, но има забележителен живот и искам всичко да бъде разказано достоверно.
Оставям читателят да оцени дали съм се справил. Сигурен съм, че някои от героите в тази пиеса си спомнят събитията другояче, или ще сметнат, че съм попаднал в изкривената реалност на Джобс. Както докато пишех биографията на Хенри Кисинджър, която се оказа добра репетиция за настоящата книга, срещнах хора с толкова силни положителни или отрицателни емоции към Джобс, че в много случаи ефектът на изкривената реалност е очевиден. Постарал съм се обективно да балансирам противоречивите свидетелства и да бъда максимално прозрачен по отношение на източниците си.
Това е книга за шеметния живот и буйния характер на един предприемчив човек, чийто стремеж към съвършенство и свирепа амбиция промениха по революционен начин шест сфери на човешката дейност: персоналните компютри, анимационното кино, музиката, телефоните, таблетите и цифровото книгоиздаване. Нека да добавим още една — търговията на дребно, която Джобс не преобрази в истинския смисъл на думата, но обогати с въображение. Освен това той проправи пътя за създаването на нов пазар на цифрово съдържание чрез програмни продукти, а не просто чрез уебсайтове. В този процес той създаде не само новаторски устройства, а също — при втория си опит — стабилна компания, носеща неговата генетична информация и събрала талантливи проектанти и дръзки инженери, които ще пренесат идеите му в бъдещето. През август 2011 г., точно преди да подаде оставка като изпълнителен директор, начинанието, което е започнал навремето в гаража на родителите си, се превърна в най-скъпата компания в света.
Надявам се също, че това е книга за новаторството. Във време, когато Съединените щати търсят начини да запазят новаторския си устрем и всички икономики са насочили усилията си към развитието на цифровите технологии, Джобс се откроява като най-ярък символ на изобретателността, въображението и постоянните нововъведения. Той знаеше, че най-добрият начин да създадеш нещо ценно през XXI век е да комбинираш творчество с технология, и изгради компания, в която размахът на въображението е съчетан с невероятни постижения на техниката. Той и колегите му от „Епъл“ постигнаха целта си да мислят различно. Те създадоха не просто скромни подобрения на съществуващи продукти, насочени към определени целеви групи, а съвсем нови устройства и услуги, от които потребителите все още не подозираха, че се нуждаят.