Джобс започва да ходи у Марккула всяка вечер и двамата по цяла нощ чертаят стратегии и дискутират.
— Правехме всякакви предвиждания, например колко домакинства ще си вземат персонален компютър. Понякога будувахме до четири през нощта — спомня си Джобс.
В крайна сметка Марккула написва по-голямата част от плана:
— Стив казваше: „Другия път ще ти донеса този раздел“, но обикновено не го правеше и се налагаше аз да свърша работата.
Планът на Марккула е да излязат извън рамките на специализирания пазар.
— Разправяше как ще дадем компютри на обикновените хора, за да записват например любимите си рецепти или да водят семейното счетоводство — спомня си Возняк.
Марккула прави едно дръзко предсказание:
— До две години ще бъдем сред 500-те най-печеливши компании. Това е началото на цяла нова индустрия. Случва се веднъж на десет години.
„Епъл“ влиза в класацията на 500-те най-печеливши компании на Америка чак след седем години, но в основата си предсказанието на Марккула се сбъдва.
Той предлага да гарантира кредит на обща стойност 250 000 долара в замяна на една трета от дяловете във фирмата. „Епъл“ става корпорация и тримата с Джобс и Возняк получават по 26% от акциите. Останалата част се предлага на бъдещи инвеститори. Тримата се събират под навеса до басейна на Марккула и сключват договор.
— Не вярвах, че Майк ще види отново 250-те си бона, и бях удивен, че е готов да рискува толкова пари — признава Джобс.
Остава да убедят Возняк да посвети цялото си време на фирмата.
— Не може ли да се занимавам с „Епъл“ в свободното време и да запазя постоянната си работа в „Хюлет-Пакард“? — пита той.
Марккула му казва, че така няма да стане, и му дава срок от няколко дни да реши.
— Нямах увереност да създам собствена фирма, в която да управлявам други хора и да следя как работят — спомня си Возняк. — Открай време бях решил, че не искам да ставам шеф.
Затова отива при Марккула и заявява, че не иска да напуска „Хюлет-Пакард“.
Марккула свива рамене и се съгласява, но Джобс страшно се ядосва. Прилага психологическа атака върху Возняк; вербува негови приятели да му съдействат; плаче, крещи и на два-три пъти изпада в истерични пристъпи. Дори отива в къщата на родителите му и облян в сълзи, моли Джери за помощ. Возняк-старши вече осъзнава, че истинските пари са в капитализирането на Apple II, и този път застава на страната на Джобс.
— Почнаха да ме тормозят на работа и вкъщи. Баща ми, майка ми, брат ми, приятелите ми — спомня си Возняк. — Не спираха да ми повтарят, че правя голяма грешка.
Никой не успява да го разубеди. Един ден се обажда Алън Баум, техен приятел от гимназия „Хоумстед“. „Бъди разумен и го направи“ — съветва го той. Изтъква, че в „Епъл“ Воз няма да се занимава с ръководството, а ще си работи като инженер.
— Точно това исках да чуя — споделя по-късно Возняк. — Исках да си остана обикновен инженер.
Обажда се на Джобс и съобщава, че е готов да участва в начинанието.
На 3 януари 1977 г. официално е създадена новата корпорация „Епъл Къмпютър Корпорейшън“ на мястото на старото събирателно дружество, създадено от Джобс и Возняк девет месеца по-рано. Малцина им обръщат внимание. Същия месец „Хоумбрю“ прави допитване до членовете си и установява, че от 131, които притежават персонални компютри, само шестима имат „Епъл“. Джобс обаче е убеден, че Apple II ще промени това.
Марккула се превръща в истински баща за него. Подобно на осиновителя му, той се възхищава на силната му воля, и подобно на биологичния му баща, накрая го изоставя.
— Марккула учеше Стив като роден син — разказва рисковият инвеститор Артър Рок.
Разкривал му тайните на маркетинга и продажбите.
— Той наистина ме прие под крилото си — споделя Джобс. — Ценностите му съвпадаха с моите. Вярваше, че човек не бива да прави фирма с единственото намерение да забогатее. Трябва да се стремиш да правиш нещо, в което вярваш, и да създадеш компания, която ще те надживее.
Марккула описва принципите си в статия, озаглавена „Маркетинговата философия на «Епъл»“, в която набляга на три точки. Първата е съпричастност, духовната връзка с клиентите: „Трябва да вникнем в нуждите им повече от всяка друга фирма.“ Второто е целенасоченост: „За да постигнем добър резултат, трябва да елиминираме всички маловажни неща.“ Третият и също толкова важен принцип, малко тромаво наречен внушение, набляга върху това, че хората трябва да си изградят мнение за една компания или продукт въз основа на сигналите, които изпраща. „Каквото и да се говори, хората съдят за книгата по корицата — пише той. — Може да имаш най-добрия продукт, най-високото качество, най-функционалния софтуер и така нататък; но ако ги представиш по калпав начин, хората ще си мислят, че са калпави. Ако ги представиш по артистичен, професионален начин, ще внушиш желаното послание.“