Возняк бързо харесва идеята да назначат Скот. Подобно на Марккула, Воз мрази да се занимава с конфликтите, породени от Джобс. Разбираемо, самият Джобс има по-противоречиви емоции.
— Бях на двайсет и две и знаех, че не съм готов да управлявам истинска фирма — казва той. — „Епъл“ обаче бе мое дете и не исках да го давам на никого.
Всяка загуба на част от властта е истинска агония. Бори се с дилемата през дългите обеди в „Хамбургери за големи момчета“ (любимият ресторант на Воз) и „Добра земя“ (любимият на Джобс). Накрая неохотно се съгласява.
Майк Скот — когото наричат „Скоти“, за да се отличава от Майк Марккула — има едно основно задължение: да контролира Джобс. Това обикновено се осъществява чрез предпочитания от Джобс начин за провеждане на срещи — разходката.
— Целта на първата ни разходка бе да му кажа, че трябва да се къпе по-често — спомня си Скот. — Той ми отговори, че в замяна трябва да прочета книгата за вегетарианската му диета и да сваля няколко килограма.
Скот не възприема диетата и не отслабва особено, а Джобс променя съвсем слабо хигиенните си навици.
— Стив категорично отказваше да се къпе повече от веднъж седмично и твърдеше, че докато се храни здравословно, това е достатъчно — казва Марккула.
Стремежът на Джобс винаги да налага волята си и презрението му към всяка външна власт се превръщат в проблем между него и човека, който е назначен да го контролира, особено след като осъзнава, че Скот е един от малкото му познати, които нито веднъж не са отстъпвали пред капризите му.
— Състезанието между мен и Стив бе кой от двамата е по-голям инат, а аз бях доста голям — споделя Скот. — За да се справиш с него, трябваше да му стъпиш на врата, а това определено не му се нравеше.
— Никога не съм крещял на някого повече, отколкото на Скоти — признава по-късно Джобс.
Едно от първите им спречквания е по въпроса за номерата на служебните карти. Скот дава номер 1 на Возняк, а на Джобс — номер 2. Както може да се очаква, Джобс иска да е номер едно.
— Отказах да му го дам, защото така още повече щеше да навири нос — обяснява Скот.
Джобс изпада в истерия, дори плаче със сълзи. Накрая измисля решение. Иска да му дадат карта с числото 0. Скот се съгласява, но само за картата, защото „Банк ъф Америка“ изисква номерата на служителите да са естествени числа. Така Джобс остава номер 2 във фирмената ведомост.
По-късно възниква друго противоречие, надминаващо обикновената сприхавост. Джей Елиът, който е назначен от Джобс след случайна среща в един ресторант, отбелязва една необикновена черта на работодателя си:
— Той е маниакален перфекционист, има фикс-идея всеки продукт да бъде безупречен.
Майк Скот, от друга страна, никога не допуска стремежът към съвършенство да надделее над целесъобразността. Дизайнът на кутията на Apple II е само един от множеството примери. Фирма „Пантон“, която „Епъл“ използва за избора на цветовете, предлага над хиляда нюанса на бежово.
— Стив не хареса нито един от тях — удивлява се Скот. — Той искаше да направят нов нюанс и тогава се наложи да го спра.
Когато идва време да изберат окончателния дизайн на кутията, Джобс умува дни наред върху въпроса колко точно да са заоблени ъглите.
— Изобщо не ме интересуваше колко ще са заоблени — разказва Скот. — Исках просто да се вземе някакво решение.
Друг предмет на спор са работните маси. Скот иска да са в стандартен сив цвят; Джобс настоява да са в снежнобяло, по поръчка. Накрая той и Скот се спречкват пред Марккула за това, кой от двамата има право да подписва търговски поръчки. Марккула подкрепя Скот. Освен това Джобс настоява да възприемат различна политика в отношението към клиентите. Иска Apple II да има едногодишна гаранция. Скот е втрещен — стандартната гаранция е деветдесет дни. Докато спорят, Джобс отново стига до сълзи. Излизат да се разходят на паркинга, за да се успокои, и този път Скот отстъпва.
Возняк започва да се ядосва на поведението на приятеля си:
— Стив се държеше прекалено остро с хората. Аз исках фирмата ни да бъде като едно семейство, в което всички се забавляваме и споделяме радостта от това, което правим.
От своя страна Джобс смята, че Возняк никога няма да порасне:
— Беше като малко дете. Създаде страхотна версия на BASIC, но от инат не написа алгоритъма за плаваща десетична запетая, от който се нуждаехме, и затова трябваше да се споразумеем с „Майкрософт“. Просто беше прекалено неориентиран.