Не след дълго Крисан също се нанася при тях и това довежда до пренареждания, достойни за сюжет на ситком. Къщата има две големи спални и две много малки. Джобс, съвсем закономерно, се настанява в най-голямата, а Крисан (която не му е официална приятелка) взема другата голяма.
— Двете средни спални бяха като за бебета и не ми харесваха, затова спях на шалте в хола — разказва Котке.
Едната от малките спални става стая за медитации и употреба на ЛСД, както таванското помещение в „Рийд“ навремето. Напълват я със стиропорени опаковки от кутиите за Аpple.
— Децата от квартала идваха и ние ги мятахме вътре. Беше голям купон — спомня си Котке. — Обаче после Крисан донесе няколко котки, които препикаха стиропора и се наложи да го изхвърлим.
Съжителството им в къщата отново запалва искрата на физическата близост между Крисан и Джобс и след няколко месеца тя забременява.
— Когато забременях, със Стив поддържахме неангажираща връзка вече пет години — споделя тя. — Нито успявахме да живеем като семейство, нито да се разделим.
Когато Грег Калхун идва на автостоп от Колорадо, за да им гостува за Деня на благодарността, Крисан му съобщава новината: „Със Стив се събрахме и съм бременна, но отново ту се сближаваме, ту се разделяме и не знам какво да правя.“
Калхун забелязва, че Джобс не мисли сериозно за проблема. Той дори се опитва да убеди госта да остане и да започне да работи в „Епъл“.
— Стив просто не се интересуваше от Крисан и това, че е бременна — разказва Калхун. — В един момент можеше да е адски загрижен за теб, а в следващия изобщо да не му пука. Понякога се държеше смразяващо хладно.
Когато не иска да се занимава с нещо, което го разсейва, Джобс просто забравя за него, сякаш може да го накара да изчезне. От време на време успява да изкриви действителността не само за другите, а и за самия себе си. В случая с бременността на Крисан той просто я изключва от съзнанието си. Когато му поставят ребром въпроса, отрича да е знаел, че е баща на детето, макар да признава, че е спал с майката.
— Не бях сигурен, че детето е мое, защото бях убеден, че не съм единственият, с когото е правила секс — разказа ми по-късно. — Когато забременя, не бяхме гаджета в истинския смисъл на думата. Тя просто спеше в къщата ни.
Крисан не се съмнява, че Джобс е бащата. По това време не е спала нито с Грег, нито с друг мъж.
Дали е отказвал да признае факта пред себе си, или наистина не е знаел, че е баща на детето?
— Мисля, че мозъкът му просто не можеше да го проумее или да приеме идеята за отговорност — смята Котке.
Елизабет също е на това мнение:
— Обмислил е идеята да стане баща и възможността да не стане и е решил да повярва във второто. Тогава имаше други планове.
За женитба и дума не може да става.
— Знаех, че тя не е жената, за която искам да се оженя. Нямаше да бъдем щастливи и бракът ни нямаше да просъществува дълго — призна ми по-късно Джобс. — Аз бях за аборт, но тя не знаеше какво да прави. Дълго се колеба и накрая се отказа от аборта, ако изобщо е взела някакво решение… Мисля, че просто остави времето да реши.
Крисан Бренан ми каза, че е искала да задържи детето:
— Той беше за аборт, но не настояваше.
Интересно, че предвид на собственото си минало, той категорично не одобрява един от възможните изходи:
— В никакъв случай не искаше да дам детето за осиновяване — спомня си Крисан.
В това има една обезпокоителна ирония. Джобс и Крисан са на двайсет и три — на същата възраст, на която са били Джоан Шибле и Абдулфатах Джандали, когато се е родил Стив. Той все още не познава биологичните си родители, но осиновителите му са му разказали за тях.
— Тогава не знаех за съвпадението във възрастта, затова не съм го обсъждал с Крисан — разказа ми по-късно.
Той отхвърли идеята, че по някакъв начин следва стъпките на биологичния си баща, като е направил дете на приятелката си на двайсет и три, но призна, че това иронично съвпадение го стъписва:
— Когато научих, че е бил на двайсет и три, когато мама е забременяла с мен, си рекох: „Леле!“
Отношенията между Джобс и Крисан бързо се влошават.
— Крисан започваше да се държи като жертва и твърдеше, че със Стив сме се съюзили срещу нея — спомня си Котке. — Той просто се изсмиваше и не я приемаше сериозно.