Глава 8
Ксерокс и Лиса
Графичен потребителски интерфейс
Ново отроче
Apple II „изкарва“ фирмата от гаража на Джобс и я издига до нивото на цяла нова индустрия. Продажбите скачат рязко, от 2500 бройки през 1977 г. на 210 000 през 1981 г. Той обаче не е доволен. Apple II няма да остане вечно на върха, а и той съзнава, че колкото и голям да е приносът му за крайния вид на продукта, от захранването до кутията, компютърът винаги ще си остане творение на Возняк. Джобс изпитва необходимост да създаде своя машина. Нещо повече — иска да направи продукт, който, по неговите думи, ще остави следа във вселената.
Отначало се надява, че Apple III ще изиграе тази роля. Новият модел има повече памет, мониторът му побира 80 символа на ред вместо дотогавашните 40 и поддържа както главни, така и малки букви. Подтикнат от страстта си към индустриалния дизайн, Джобс определя само размера и формата на външната кутия и не позволява на никого да я променя, а цял екип от инженери постоянно добавят нови компоненти. В резултат се получават сгъчкани платки с лоши съединения, които често изключват. След излизането си на пазара през май 1980 г. Apple III се оказва пълен провал. Ранди Уигинтън, който е един от инженерите, описва ситуацията доста образно:
— Apple III беше като бебе, заченато по време на групова оргия, след която всички са се събудили с махмурлук и когато незаконното дете се появява на бял свят, всеки казва: „Не е мое.“
Джобс се дистанцира от Apple III и усилено търси начин да създаде нещо коренно различно. Отначало обмисля идеята за сензорния дисплей, но нещо го смущава. При една демонстрация на тази нова технология той закъснява, слуша известно време, после рязко прекъсва инженерите по средата на презентацията с грубото: „Мерси!“ Те го поглеждат объркано. „Да си тръгваме ли?“ — пита го един от тях. Той казва „да“ и упреква колегите си, че само му губят времето.
После „Епъл“ назначава двама инженери от „Хюлет-Пакард“ да проектират изцяло нов компютър. Името, което Джобс избира за тази машина, би стъписало дори най-претръпналия психиатър — „Лиса“. Да кръстиш машина на дъщеря си не е необичайно за инженер, но Лиса е детето, което Джобс изоставя и още не желае да приеме за свое.
— Може би го направи от чувство за вина — смята Андреа Кънингам, която работи в рекламната агенция на Реджис Маккена. — Трябваше да измислим съкращение, за да не излезе, че компютърът е кръстен на дъщеря му.
По метода на обратната връзка съчиняват „локално интегрирана системна архитектура“ и въпреки че звучи безсмислено, това става официално обяснение за името. В професионалните среди започват да го наричат: „Лиса — измислено тъпо съкращение“. Години по-късно, когато попитах Джобс, той призна лаконично:
— Очевидно е, че бе кръстен на дъщеря ми.
„Лиса“ е замислена като машина за 2000 долара с шестнайсетбитов микропроцесор вместо осембитовия на предишните модели. Без опита на Возняк, който продължава да работи тихо над Apple II, инженерите правят стандартен компютър с обикновен текстов дисплей, върху който мощният процесор не може да разгърне истинските си възможности. Джобс се ядосва, че машината е на път да стане прекалено скучна.
Появява се обаче един програмист, който вдъхва живот на проекта — Бил Аткинсън. Той следва неврология и има сериозен опит в употребата на ЛСД. Когато го канят да работи за „Епъл“, отказва. След като му изпращат и безплатен самолетен билет обаче, решава да се възползва и да чуе с какво ще се опитат да го привлекат.