— Ние създаваме бъдещето — казва му Джобс в края на тричасовата среща. — Представи си, че се носиш на гребена на вълната. Това е вълнуващо. Сега си представи, че се опитваш да догониш вълната, като пляскаш отзад — пълна скука. Ела при нас и остави своята следа във вселената.
Аткинсън го прави.
С рошава коса и провиснали мустаци, които не скриват въодушевлението му, той притежава част от находчивостта на Воз, комбинирана със страстта на Джобс към великолепните продукти. Първата му задача е да напише софтуер за проследяване на борсовото представяне на компанията, който автоматично набира телефонната сводка за „Дау Джоунс“, записва индекса и затваря.
— Трябваше да го направя бързо, защото в едно списание бяхме публикували реклама за Apple II, показваща как някакъв тип седи на масата в кухнята и зяпа компютърен монитор, пълен с графики на цени от фондовата борса, а жена му го гледа любовно. Такава програма обаче още не съществуваше, та аз трябваше да я напиша.
След това създава една версия на Pascal за Apple II. Отначало Джобс е против, защото смята, че BASIC е достатъчен за компютрите му, но казва на Аткинсън:
— След като си такъв ентусиаст, имаш шест дни да докажеш, че не съм прав.
Аткинсън му го доказва и спечелва уважението му.
Есента на 1979 г. „Епъл“ ражда три понита, които трябва да наследят товарния кон Apple II. Едното е злополучният Apple III. Другото е „Лиса“, която започва да разочарова Джобс. И някъде встрани от вниманието му се движи скромен експериментален проект за създаване на евтина машина под ръководството на един колоритен служител на име Джеф Раскин, бивш преподавател на Бил Аткинсън. Раскин има за цел да направи евтин „компютър за масите“, който да служи като домакински уред — завършен комплект от процесор, клавиатура, монитор и софтуер. И да има графичен интерфейс. Опитва се да събуди интереса на колегите си в „Епъл“ към един ултрамодерен изследователски център в Пало Алто, който разработва такива идеи.
„Ксерокс ПАРК“
Изследователският център на „Ксерокс“ в Пало Алто, известен със съкращението „Ксерокс ПАРК“, е основан през 1970 г. като „инкубатор“ на идеи в областта на цифровата технология. За добро или за зло, той се намира на безопасно разстояние — около 5000 километра — от трескавата търговска атмосфера в централата на „Ксерокс“ в щата Кънектикът. Алън Кей — един от новаторите, работещи там — има две важни максими, които допадат и на Джобс: „Най-добрият начин да предскажеш бъдещето е, като го измислиш“ и „Ако искаш сериозно да се занимаваш със софтуер, трябва сам да си правиш хардуера“. Кей има идея за създаването на малък персонален компютър, наречен „Дайнабук“, който ще е толкова лесен за използване, че с него ще си служат и деца. Затова инженерите в „Ксерокс ПАРК“ започват да разработват графика, която да замени всички писмени команди на DOS, отблъскващи обикновения човек. Така се създава съвременният настолен компютър. На екрана могат да се отварят много файлове и директории, а с помощта на мишка потребителят посочва и активира онези, които иска да използва.
Създаването на този графичен потребителски интерфейс (graphical user interface, или съкратено GUI) е улеснено от друго нововъведение на „Ксерокс“: битмап графиката. Дотогава повечето компютри проектират само символи на монитора. Потребителят натиска определен знак на клавиатурата и той се появява на екрана, обикновено във фосфоресциращ зелен цвят на тъмен фон. Тъй като има ограничен брой букви, цифри и символи, за постигането на това не се налага да се пишат сложни програми или да се използват мощни процесори. От друга страна, при битмап системата всяка отделна клетка (пиксел) на екрана се контролира от битове в компютърната памет. За да се изобрази нещо на монитора, например буква, процесорът трябва да сигнализира на всеки отделен пиксел дали да свети, или да стои тъмен, а при цветните монитори — какъв цвят да бъде. Това изисква по-голяма компютърна мощност, но дава възможност за красиви графики, различни шрифтове и атрактивни картинки.
Битовото изобразяване и графичните интерфейси стават отличителна черта на компютърните прототипи на „Ксерокс ПАРК“ като „Алто“ и използвания в него обектно-ориентиран програмен език Smalltalk. Джеф Раскин решава, че тези свойства са бъдещето на информационната техника. Започва да убеждава Джобс и другите си колеги в „Епъл“ да обменят опит с „Ксерокс ПАРК“.