Раскин има един проблем — Джобс го смята за нетърпим теоретик или, ако го цитираме дословно, „шибан скапаняк“. Затова Раскин вика на помощ приятеля си Аткинсън, който в очите на Джобс стои от другата страна на разделителната линия между „скапаняците“ и гениите, да го убеди да се поинтересува от случващото се в изследователския център на „Ксерокс“.
Това, което Раскин не знае, е, че Джобс подготвя по-сложна сделка. Инвестиционният отдел на „Ксерокс“ иска да участва във втората вълна на финансиране на „Епъл“ през лятото на 1979 г. Джобс им прави предложение: „Ще ви позволя да инвестирате един милион долара, ако ми разкриете тайните на ПАРК.“ „Ксерокс“ приема. Съгласяват се да покажат на „Епъл“ новата си технология, а в замяна получават право да закупят 100 000 акции по около 10 долара броя.
Година по-късно, когато „Епъл“ е разпродадена, дяловете на „Ксерокс“ с начална стойност 1 милион вече струват 17.6 милиона. Сделката обаче се оказва по-изгодна за „Епъл“. През декември 1979 г. Джобс отива с колегите си да видят технологията на „Ксерокс ПАРК“ и когато осъзнава, че не са му показали всичко, си издейства по-пълна демонстрация. Лари Теслър е един от учените в „Ксерокс“, извикани да направят представянето, и с вълнение показва постиженията си, които шефовете му в източните щати така и не оценяват. Другият участник в срещите обаче, Адел Голдбърг, е страшно възмутена, че фирмата й толкова лекомислено подарява съкровищата си.
— Беше изключително глупаво, абсолютно безумие, и аз решително се противопоставих на това, да даваме каквото и да било на Джобс — спомня си тя.
Адел Голдбърг успява да наложи позицията си на първата среща. Джобс, Раскин и ръководителят на екипа „Лиса“, Джон Кауч, са поканени в главното фоайе, където е сложен един „Алто“ на „Ксерокс“.
— Демонстрацията беше много ограничена, показахме само няколко програми, и то главно свързани с текстообработка — разказва Голдбърг.
Джобс обаче не остава доволен. Обажда се в централата на „Ксерокс“ и иска да види повече.
Няколко дни по-късно пак го канят и този път той довежда по-голям екип, включващ Бил Аткинсън и Брус Хорн — програмист на „Епъл“, който е работил в „Ксерокс ПАРК“. И двамата знаят какво да гледат.
— Когато отидох на работа, имаше голяма суматоха; казаха ми, че Джобс и няколко програмисти са в заседателната зала — спомня си Голдбърг.
Един от инженерите й се опитва да залъгва гостите с още функции на текстообработващата програма. Джобс обаче губи търпение и почва да крещи: „Стига с тия глупости!“ Хората от „Ксерокс“ се събират в отделна стая и решават да вдигнат още малко завесата. Съгласяват се Теслър да покаже на гостите програмния език Smalltalk, но само така наречената „официална“ версия.
— Това ще го [Джобс] баламоса и няма да се сети, че не е видял вътрешния вариант — казва на Адел началникът на екипа.
Оказва се, че грешат. Аткинсън и останалите са чели някои от статиите, публикувани от „Ксерокс ПАРК“, и разбират, че не им показват всички възможности на софтуера. Джобс телефонира на началника на инвестиционния отдел на „Ксерокс“, за да се оплаче; от централата в Кънектикът веднага се обаждат в изследователския център и нареждат Джобс и екипът му да получат достъп до всичко. Адел Голдбърг демонстративно си тръгва.
Когато Теслър най-после им показва истинските изобретения, хората от „Епъл“ се изумяват. Аткинсън седи втренчен в монитора; взира се толкова внимателно във всеки пиксел, че Теслър чувства дъха му във врата си. Джобс подскача наоколо и жестикулира възторжено.
— Скачаше толкова много, че не знам как изобщо следеше демонстрацията — спомня си Теслър. — Обаче виждаше всичко. Възкликваше удивено при всяко нещо, което показвах.
Джобс не спира да повтаря, че не може да повярва как още не са пуснали тази технология на пазара.
— Това е златна мина! — изкрещява. — Умът ми не го побира как „Ксерокс“ не е започнал да печели от това.
Демонстрацията на Smalltalk разкрива три удивителни черти. Първата е възможността компютрите да се свързват в мрежа; втората — начинът на действие на обектно-ориентираното програмиране. Джобс и хората му обаче не обръщат голямо внимание на тези особености, защото са твърде смаяни от третата — графичният интерфейс, станал възможен благодарение на битовото изобразяване на екрана.
— Почувствах се така, сякаш от очите ми се вдигна пелена — спомня си Джобс. — Така прозрях в бъдещето на компютрите.
След края на срещата в „Ксерокс ПАРК“ два часа по-късно Джобс закарва Бил Аткинсън обратно в офиса на „Епъл“ в Купертино. Кара с превишена скорост; устата и умът му работят трескаво. „Трябва да го направим!“, крещи той.