Това е възможността, която отдавна чака — да предлага на хората компютри с приветлив дизайн и функционалност на модерен домакински уред.
— Колко време ще ни трябва, за да го въведем? — пита той.
— Не мога да кажа със сигурност — отговаря Аткинсън. — Може би шест месеца.
Това е твърде оптимистична преценка, но и силно мотивираща.
Великите художници крадат
Набегът на „Епъл“ върху „Ксерокс ПАРК“ се сочи като един от най-големите обири в историята на компютърната индустрия. Джобс понякога потвърждава тази гледна точка, и то с гордост. Веднъж казва:
— Пикасо има една сентенция: „Добрите художници копират; великите художници крадат.“ Ние никога не сме се свенили да крадем велики идеи.
Друго становище, също споделяно от Джобс, е, че случилото се е повече грешка на „Ксерокс“, отколкото обир от страна на „Епъл“.
— Те бяха обикновени копирачи, които не разбираха нищо от компютри — казва за ръководството на „Ксерокс“. — Провалиха се с най-успешното творение в компютърната история. „Ксерокс“ можеше да я владее цялата.
И в двете гледни точки има много истина, но и нещо повече. Тук пада сянката, както казва Т.С. Елиът, между зачатие и създаване. В света на иновациите новите идеи са само едната страна на уравнението. Реализирането им е не по-малко важно.
Джобс и колегите му инженери значително доразвиват идеите за графичен интерфейс, които виждат в ПАРК, и ги прилагат по начини, които „Ксерокс“ никога не би могъл да осъществи. Например мишката на „Ксерокс“ има три копчета, прекалено сложна е, струва 300 долара и не се движи плавно. Няколко дни след второто си посещение в ПАРК Джобс отива в една места фирма за индустриален дизайн, ИДЕО, и казва на съоснователя й Дийн Хоуви, че иска прост модел с едно копче, който да струва 15 долара. „И искам да мога да я използвам и върху пластмаса, и върху дънките си.“
Хоуви приема.
Подобренията не са само в подробностите, а в цялата концепция. Мишката на „Ксерокс“ не може да се използва за преместване на прозорец върху екрана. Инженерите на „Епъл“ измислят интерфейс, който не само позволява да се „влачат“ прозорци и файлове, а дори и да бъдат пускани в папки. Системата на „Ксерокс“ изисква от потребителя да избере команда за всяко действие, което иска да извърши, от оразмеряването на прозорците до промени в разширенията на файловете. Системата на „Епъл“ превръща идеята за компютър, симулиращ работно бюро, във виртуална реалност, която позволява на ползвателя да хваща, променя и премества обекти. Освен това инженерите на „Епъл“ работят в тандем с дизайнерите — под ежедневните натяквания на Джобс — за подобряване на изгледа. Те добавят симпатични икони, спускащи се менюта и възможността за отваряне на файлове и директории с двойно кликване.
Не би било справедливо да се твърди, че началниците на „Ксерокс“ са пренебрегнали създаденото от научния им отдел в ПАРК. Те дори се опитват да го внедрят и в този процес демонстрират защо доброто управление е важно поне колкото добрите идеи. През 1981 г., доста преди „Лиса“ и „Макинтош“ на „Епъл“, те пускат „Стар“ — машина с графичен интерфейс, мишка, битмапов дисплей, прозорци и симулация на работно бюро. Този компютър обаче е тромав (за запазването на по-голям файл са необходими няколко минути), скъп (16 595 долара на дребно) и предназначен главно за свързани в мрежа фирмени потребители. Оказва се пълен провал — продават едва 30 000 бройки.
Веднага след пускането на новия „Стар“ Джобс отива с екипа си в магазина на „Ксерокс“, за да го видят. Компютърът обаче му се струва толкова безполезен, че казва на колегите си, че не си струва да харчат пари за него.
— Отдъхнахме си — споделя той. — Видяхме, че не са го направили както трябва, а ние можем — и то на частица от тяхната цена.
Няколко седмици по-късно се обажда на Боб Белвил, един от хардуерните инженери в екипа на „Стар“ в „Ксерокс“.
— Всичко, което си постигнал в живота си, е пълен боклук — заявява му Джобс. — Затова я вземи да дойдеш да бачкаш за мен.
Белвил приема предложението; Лари Теслър — също.
Във въодушевлението си Джобс започва да се занимава с управлението на проекта „Лиса“, чието ръководство иначе е поверено на Джон Кауч, бивш инженер в „Хюлет-Пакард“. Джобс го изолира и директно контактува с Аткинсън и Теслър, за да внедряват идеите му, най-вече за дизайна на графичния интерфейс на „Лиса“.