— Обаждаше ми се, когато му скимнеше, може в два, може в пет сутринта — разказва Теслър. — Това много ме радваше, но дразнеше шефовете ми и останалите от проекта „Лиса“.
Казват на Джобс да не звъни на хората извън работно време. Той успява да се сдържи за известно време, но не за дълго.
Сериозен конфликт настъпва, когато Аткинсън решава, че екранът трябва да е с бял, а не с тъмен фон. Това е възможност за постигане на онова, към което се стремят двамата с Джобс: WYSIWYG („уизиуиг“) — съкратено от What You See Is What You Get („Виждаш каквото получаваш“). Тоест потребителят вижда на екрана онова, което ще получи, ако го отпечата.
— Хората от хардуерния екип скочиха на нож — спомня си Аткинсън. — Казаха, че така трябвало да използваме някакъв вид фосфор, който бил по-нетраен и щял да трепти много повече.
Аткинсън вика за подкрепа Джобс. Хардуерните инженери продължават да роптаят, но в крайна сметка го измислят.
— Стив не беше голям инженер, но умееше да преценява хората. Разбираше кога инженерите се инатят и кога са неуверени в себе си.
Едно от удивителните постижения на Аткинсън (с което толкова сме свикнали, че не се замисляме) е възможността прозорците да се припокриват на екрана така, че „горният“ да закрива „долните“. Аткинсън прави възможно тези прозорци да се местят, както човек прави с листата на бюрото си, като намиращите се отдолу стават видими, щом махнеш горните. За да се създаде илюзията на припокриващите се прозорци е необходимо сложно програмиране, свързано с така наречените „региони“. Аткинсън полага усилия да реализира този трик, защото му се струва, че е видял тази функция при посещението в „Ксерокс ПАРК“. Всъщност хората в ПАРК никога не са го постигнали и по-късно му казват, че са останали удивени, че той е успял.
— Почувствах окриляващата сила на наивността — споделя Аткинсън. — Успях, защото не знаех, че не може да се направи.
Той работи усилено и една сутрин е толкова замаян, че се блъска с корвета си в един паркиран камион и едва не загива. Джобс веднага отива да го види в болницата. „Много се притеснявахме за теб“, уверява го, когато пострадалият идва в съзнание. Аткинсън се усмихва и му отговаря: „Не се тревожи, не съм забравил да програмирам региони.“
От екипа искат мишката да мести лесно курсора във всички посоки, не само нагоре-надолу и наляво-надясно. Това налага да се използва топче, а не обичайните две колелца. Един от инженерите заявява на Аткинсън, че няма начин такава мишка да се пусне за серийно производство. Вечерта Аткинсън се оплаква на Джобс, а когато отива на работа следващата сутрин, установява, че инженерът вече е уволнен. На първата среща с Аткинсън заместникът заявява: „Аз ще направя мишката.“
Известно време Аткинсън и Джобс са най-добри приятели, почти всяка вечер се хранят заедно в „Добра земя“. Джон Кауч и професионалните инженери в екипа на „Лиса“ обаче, всички — суховати бивши служители на „Хюлет-Пакард“, се възмущават от намесата на Джобс и честите обиди. Освен това се разминават във вижданията си. Джобс иска да създаде „народен компютър“ — прост и евтин продукт за масово ползване.
— Имаше сериозни разногласия между хората като мен, които искаха една лека машина, и момчетата от „Хюлет-Пакард“ като Кауч, които се целеха в корпоративния пазар — спомня си той.
Майк Скот и Майк Марккула се стремят да въведат някакъв ред в „Епъл“ и нетолерантното поведение на Джобс все повече ги безпокои. Затова през септември 1980 г. тайно планират реорганизация на фирмата. Кауч става неоспорим шеф на проекта „Лиса“. Джобс губи контрол върху компютъра, който е кръстил на дъщеря си. Освен това му отнемат ролята на вицепрезидент на отдела за изследвания и развитие и го правят председател на управителния съвет без управленски правомощия. Тази позиция му позволява да остане официален представител на „Епъл“, но го лишава от реална власт. Обидата е жестока.
— Ядосах се и се почувствах предаден от Марккула — споделя той. — Двамата със Скоти смятаха, че не ме бива да управлявам проекта „Лиса“. Дълго време бях в мрачно настроение.
Глава 9
На борсата
Богатство и слава
Опции за закупуване на акции
Когато през 1977 г. Майк Марккула се присъединява към Джобс и Возняк и заедно създават „Епъл Къмпютър Корпорейшън“, те оценяват компанията на 5309 долара. Само четири години по-късно решават да я направят публично дружество. Това поражда най-голямото търсене на акции след продажбата на „Форд“ през 1956 г. В края на декември 1980 г. „Епъл“ е оценена на 1.79 милиарда долара. Да, милиарда! В този процес триста души стават милионери.