Леле, ти си богат!
И преди, и след като забогатява, всъщност през целия си живот — първо като бедняк, а после като милиардер — Стив Джобс има сложно отношение към парите. Той е хипи с антиматериалистически възгледи, натрупал състояние от изобретението на свой приятел (който иска да го даде безплатно на хората) и привърженик на дзен, който прави поклонническо пътуване до Индия, а после решава, че призванието му е да създаде голяма компания. И въпреки това тези тенденции не си противоречат, а се съчетават.
Джобс много обича материалните вещи, особено изящно проектираните и изработените като колите на „Порше“ и „Мерцедес“, ножовете „Хенкел“ и уредите „Браун“, мотоциклетите BMW, снимките на Ансел Адамс, пианата „Бьозендорфер“. При все това къщите, в които живее, независимо с колко пари разполага, не са никак впечатляващи и са толкова оскъдно обзаведени, че биха засрамили дори отшелник. Джобс никога не пътува с голям антураж, не ползва прислуга и дори няма бодигард. Купува си хубава кола, но винаги я кара лично. Когато Марккула го кани да си купят частен самолет „Лиърджет“, Джобс отказва (но в крайна сметка взема един „Гълфстрийм“ за „Епъл“). Също като баща си, той е доста опитен в пазарлъка с доставчиците, но не допуска желанието за печалба да надделее над стремежа му за създаване на безупречни продукти.
Трийсет години след трансформирането на „Епъл“ в акционерно дружество той разсъждава как му се е отразило това внезапно забогатяване:
Никога не съм се притеснявал за пари. Израсъл съм в семейство от средната класа, затова никога не съм се опасявал, че ще гладувам. В „Атари“ разбрах, че съм сносен инженер, тъй че винаги щях да имам с какво да се прехранвам. Когато бях в университета и в Индия, доброволно живеех бедно; водех доста скромен живот дори когато работех. Така от доста беден — което беше прекрасно, защото не се притеснявах за пари — изведнъж станах невероятно богат — когато също не се притеснявах за пари.
Наблюдавах хората от „Епъл“, които спечелиха много и се почувстваха длъжни да променят живота си. Някои си купиха ролс-ройси и по няколко къщи, всяка — с иконом и шеф на иконома. Жените им си направиха пластични операции и се превърнаха в онзи странен вид хора. Аз не исках да живея така. Това беше безумно. Зарекох се да не позволявам парите да развалят живота ми.
Джобс не е особено щедър. За кратко създава фондация, но установява, че не може да понася човека, когото е назначил да се грижи за нея, защото постоянно му приказва за „инвестиционна“ филантропия и как да „издейства“ благодеяния. Джобс презира хората, които парадират с човеколюбието си или си въобразяват, че те са го измислили. Преди това без много шум изпраща 5000 долара за фондация „Сева“ на Лари Брилиант за борба срещу болестите на бедността и дори приема да стане член на управителния съвет. Но когато, точно след пускането на акциите, Брилиант довежда в „Епъл“ няколко души от ръководството, за да просят дарения, Джобс не е никак отзивчив. Вместо да им даде пари, проучва как може с един подарен Apple II и една програма VisiCalc да улесни фондацията за провеждането на едно планирано изследване на слепотата в Непал.
Най-щедър подарък прави на родителите си, Пол и Клара Джобс, на които дава акции за 750 000 долара. Те продават една част, за да изплатят ипотеката на дома си в Лос Алтос, и организират малко празненство по този повод.
— За първи път нямаха да изплащат ипотека — спомня си Джобс. — Бяха поканили шепа приятели на почерпка; беше много трогателно. — Въпреки това те не смятат да си купуват по-хубаво жилище. — Нямаха такова желание. Харесваха досегашния си живот.
Единственият лукс, който си позволяват, са ежегодните пътувания с кораб. По думите на Джобс, плаването през Панамския канал е „голяма емоция за татко“, защото му напомня как минавал оттам с военния катер, на път да се уволни в Сан Франциско.
С успеха на „Епъл“ неговият създател се прочува. Inc. е първото списание, което слага снимката му на корицата си — през октомври 1981 г. „Този човек промени бизнеса завинаги“ — гласи надписът отдолу. Джобс е сниман с прилично подстригана брада и сресана дълга коса, по дънки, официална риза и сако, което изглежда малко по-лъскаво от необходимото. Стои наведен над един Apple II и гледа право към обектива с хипнотизиращия поглед, който е усвоил от Робърт Фридланд. „Когато Стив Джобс заговори, в думите му звучи задъханият ентусиазъм на човек, който вижда бъдещето и е сигурен, че то ще се случи“ — обявява списанието.