— Това принуди всички да заградят работните си места с барикади от картон. Целият офис приличаше на един картонен лабиринт.
Звездата на екипа е младият русокос, миловиден и емоционален самоук инженер Бъръл Смит, който смята Возняк за свой кумир и се стреми към същите смайващи постижения. Аткинсън го открива в ремонтния отдел на „Епъл“ и впечатлен от уменията му, го препоръчва на Раскин. По-късно Смит развива шизофрения, но в началото на 80-те все още успява да впрегне маниакалната си енергия в продължаващи дни наред изблици на инженерен гений.
Джобс харесва идеите на Раскин, но не одобрява склонността му да прави компромиси с цел намаляване на цената. През есента на 1979 г. му казва да не се занимава с това, а да се съсредоточи върху създаването на, както многократно го нарича, „безумно велик“ продукт:
— Не се притеснявай за цената. Ти оправи функциите на компютъра.
В отговор Раскин написва саркастично писмо, в което изброява всички възможни достойнства на един компютър: цветен монитор с голяма разделителна способност; принтер, който работи без лента и може да печата цветни графики със скорост една страница в секунда; неограничен мрежов достъп; способност да разбира човешка реч и да синтезира музика; „дори да симулира гласа на Карузо под акомпанимента на мормонски хор с вариращ резонанс“. Писмото заключава: „Да се започва с функциите, е глупост. Трябва да започнем с препоръчителната цена, да нагодим функциите по нея и да следим възможностите на технологията в сегашния момент и близкото бъдеще.“ С други думи, Раскин не споделя убеждението на Джобс, че ако наистина иска да направи революционен продукт, човек може да промени действителността.
Така сблъсъкът между двамата е сигурен, особено след като Джобс е отстранен от проекта „Лиса“ през септември 1980 г. и започва да търси друго място, където да остави отпечатъка си. Вниманието му неизбежно е привлечено от проекта „Макинтош“. Идеите на Раскин за създаване на евтина машина за масова употреба, с прост графичен интерфейс и изчистен дизайн разбунват душата му. Също толкова неизбежно е, че когато погледът на Джобс пада върху „Макинтош“, дните на Раскин в проекта са преброени.
— Стив почна да ни учи какво да правим, Джеф се мусеше и веднага стана ясно какво ще се случи — спомня си Джоана Хофман, един от членовете на екипа „Мак“.
Първото скарване става по повод предаността на Раскин към маломощния микропроцесор „Моторола 6809“. Това е поредният сблъсък между стремежа на инженера да задържи цената под 1000 долара и желанието на Джобс да направят безумно велика машина. Джобс настоява да използват по-мощния „Моторола 68000“, както при „Лиса“. Малко преди Коледа на 1980 г., без да каже на Раскин, той възлага на Бъръл Смит да направи нов прототип с по-мощния чип. Точно както би постъпил идолът му Возняк, Смит се захваща със задачата още в същия момент, работи без почивка три седмици и използва всякакви смайващи програмни похвати. Той успява, Джобс налага въвеждането на „Моторола 68000“, а на Раскин не му остава нищо друго, освен да се муси и да преизчисли крайната цена.
Залогът обаче е по-голям. По-евтиният микропроцесор, който Раскин иска да използва, не може да поддържа всички смайващи графични трикове — прозорци, менюта, мишка и така нататък — които екипът вижда при посещенията си в „Ксерокс ПАРК“. Раскин лично е настоявал пред колегите си да отидат на тези срещи и харесва идеята за битмап дисплей (където всеки пиксел на екрана съответства на един или повече бита от видео паметта) и прозорци, но не е толкова очарован от игривото графично оформление и иконките и е твърдо против използването на насочван от мишка курсор вместо клавиатура. „Някои от екипа се влюбиха в идеята всички функции да се дадат на мишката“, оплаква се по-късно той.
Друг пример е абсурдното използване на икони. Тези образи са еднакво неразбираеми за всички човешки нации. Човечеството неслучайно е измислило фонетичните езици.
Бившият студент на Раскин, Бил Аткинсън, застава на страната на Джобс. Двамата искат мощен процесор, който да поддържа дори най-сложната графика и използването на мишка.
— Наложи се Стив да отнеме проекта от Джеф — разказва Аткинсън. — Джеф беше доста закостенял и упорит и Стив с пълно право го махна. Благодарение на това светът получи нещо много по-добро.
Противоречията не са само философски; те прерастват в конфликт на личностна основа.