Когато попаднат в полето за изкривяване на действителността, членовете на екипа „Мак“ са като хипнотизирани.
— Приличаше ми на Распутин — разказва Деби Колман. — Втренчваше се в теб, без да мига. Можеше да ти даде чаша отрова и въпреки че знаеш, да я изпиеш.
Също като Возняк обаче и тя смята, че изкривяването на действителността дава сила. То позволява на Джобс да вдъхнови екипа си дотолкова, че да променят хода на компютърната история, въпреки че разполагат само с нищожна част от ресурсите на „Ксерокс“ и IBM.
— Това изкривяване на действителността означаваше да постигнеш нещо, което си предсказал — твърди тя. — Караше те да правиш невъзможното, защото не си даваш сметка, че е невъзможно.
Изкривяването на действителността се корени в убедеността на Джобс, че правилата не важат за него. Той има доказателства за това: като малък неведнъж е успявал да промени реалността. Неподчинението и своенравието са вродени черти на характера му. Израснал е с усещането, че е по-специален, избран, просветлен.
— Според него има малък брой хора, които са по-особени от другите, хора като Айнщайн, Ганди и духовните учители в Индия, и той е един от тях — разказва Херцфелд. — Казал го е на Крисан. Веднъж намекна дори пред мен, че е просветлен. Много прилича на Ницше.
Джобс никога не е чел Ницше, но идеите на философа за особената природа на свръхчовека са съвсем естествени за него. Както пише Ницше в „Тъй рече Заратустра“: „Своя воля иска днес духът, свой свят придобива заблуденият.“1 Ако действителността не отговаря на волята му, Джобс я игнорира, както прави при раждането на дъщеря си, а години по-късно — когато научава, че е болен от рак. Дори с дребните изрази на неподчинение в ежедневието, като това, че отказва да сложи номер на колата си и спира на места за инвалиди, той се държи, сякаш правилата не важат за него.
Друг важен аспект от мирогледа на Джобс е, че борави само с две категории. За него хората са или „просветени“, или „кретени“. Работата им е или „идеална“, или „пълен боклук“.
Бил Аткинсън, един от създателите на „Мак“, който попада в категорията на добрите, описва ситуацията така:
Със Стив се работеше трудно, защото делеше хората само на богове и на тъпаци. Ако си сред боговете, издигаше те на пиедестал и смяташе, че си безгрешен. Онези от нас, които бяхме причислени към боговете, знаехме, че сме смъртни, че грешим и пърдим като всеки друг човек, затова постоянно се страхувахме да не бъдем съборени от пиедестала. Онези от категорията на тъпаците, които бяха изключително способни инженери и съвестни работници, нямаха никаква надежда, че ще бъдат оценени и някога ще се издигнат над презрения си статус.
Тези категории обаче не са неизменни, защото Джобс бързо мени мнението си. Когато разказва на Херцфелд за изкривяването на действителността, Трибъл специално го предупреждава за склонността на Джобс да променя позицията си като високоволтов променлив ток:
— Това, че е обявил нещо за ужасно или за велико, не означава, че на другия ден пак ще мисли така. Ако споделиш с него нова идея, в първия момент най-вероятно ще ти каже, че е глупава. Обаче ако после му хареса, точно след една седмица ще се върне при теб и ще ти предложи собствената ти идея, сякаш е хрумнала първо на него.
От такива дръзки пируети дори на Дягилев би му се завило свят.
— Ако някой от аргументите му не се окажеше много убедителен, умело превключваше на друг — разказва Херцфелд. — Можеше да те изкара от равновесие, като внезапно приеме твоята позиция за своя, без по нищо да личи, че някога е бил на противоположно мнение.
Това се случва многократно на Брус Хорн — програмистът, който заедно с Теслър е подмамен да напусне „Ксерокс ПАРК“.
— Споделях с него някоя моя идея и той казваше, че е тъпа — спомня си Хорн. — Следващата седмица идваше и казваше: „Хей, да знаеш каква страшна идея ми дойде.“ И предлагаше моята идея! Ако му кажех: „Ама, Стив, нали аз ти го предложих миналата седмица?!“, измърморваше „Да, да, да“ и продължаваше да си приказва своето.
Сякаш в мозъка му липсва някоя платка, която да уравновесява резките скокове на импулсивните му хрумвания. Затова в отношенията си с него хората от „Мак“ възприемат едно понятие от аудиотехниката, наречено „нискочестотен филтър“. Като обработват входящите данни, те успяват да намалят амплитудата на високочестотните му сигнали. Така осредняват данните и осигуряват по-плавни преходи на вечно изменящото му се поведение.