— Поправката на коли не ме привличаше много — признава Джобс, — но много обичах да съм с татко.
Макар да знае, че е осиновен, той все повече се привързва към баща си. Един ден, когато е на осем, открива негова снимка от времето, когато е бил в Бреговата охрана.
— На снимката татко е гол до кръста в машинното отделение на кораба и страшно прилича на Джеймс Дийн. Това е един от онези смайващи моменти за едно дете, когато то си казва: „Леле, нашите наистина са били млади и красиви!“
Покрай колите Пол дава на сина си първите уроци по електроника.
— Татко не разбираше много от електроника, но често трябваше да се оправя с нея, когато ремонтираше автомобили и други неща. Учеше ме на разни трикове и ми беше страшно интересно.
Още по-интересни са разходките за набавяне на части.
— Всеки уикенд ходехме до автоморгата. Търсехме генератори, карбуратори, всякакви чаркове.
Стив наблюдава как баща му се договаря за цената:
— Умееше да се пазари, защото знаеше по-добре от хората на касата кое колко струва.
Така родителите му успяват да изпълнят ангажимента, който са поели при осиновяването му.
— Татко спестил пари за висшето ми образование, като купил един форд „Фалкон“ и няколко други счупени коли за по 50 долара, оправил ги за няколко седмици и после ги продал за по 250… без да декларира прихода!
Къщата на семейство Джобс и тези на съседите им в квартала са строени от предприемача Джоузеф Айклър, чиято компания прави над 11 000 домове в различни части на Калифорния между 1950 и 1974 г. Вдъхновен от идеята на Франк Лойд Райт за функционално съвременно жилище за „обикновения“ американец, той строи икономични сгради със стени от стъкло, отворено разположение на стаите, открити носещи конструкции, бетонни плочи и плъзгащи се стъклени врати.
— Айклър правеше страхотни неща — каза ми Джобс при една от разходките ни в квартала. — Къщите му бяха модерни, евтини и хубави. Осигуряваха на хората с по-ниски доходи жилище с изчистен дизайн. Имаха страхотни дребни удобства като подово отопление. Слагаш един килим и получаваш прекрасен топъл под за децата.
Възхищението от къщите на Айклър събужда у Джобс желанието да създава изящно оформени продукти за масовия пазар.
— Страхотно е, когато създадеш нещо хубаво и функционално и в същото време не много скъпо — каза, докато ми показваше изчистените и елегантни форми на къщите. — Това беше първоначалната концепция на „Епъл“. Това се опитахме да постигнем с първия „Мак“. Това направихме с iPod.
Съседът отсреща бил агент на недвижими имоти с преуспяващ бизнес.
— Не беше много умен — спомня си Джобс, — но изглеждаше, че печели добре. „Значи и аз мога“, помислил си татко. Трудеше се здраво. Тръгна на вечерни курсове, взе разрешително и влезе в бизнеса с недвижими имоти. И тогава пазарът се срина.
В резултат семейството се оказва във финансова безизходица за година и нещо, докато Стив е в началното училище. Майка му става деловодител във „Вариан Асоушиейтс“ — фирма производител на научна апаратура — и с мъжа си теглят втори ипотечен заем. Един ден учителят му в четвърти клас го пита: „Какво не разбираш във Вселената?“ Стив отговаря: „Не мога да разбера защо татко изведнъж стана толкова беден.“ Той се гордее, че баща му не е възприел угодническото поведение и мазнишкия стил на колегите си, което би му помогнало за сключването на повече сделки.
— За да продаваш имоти, трябваше постоянно да се подмазваш на хората, а него не го биваше в това, не му беше в характера. Възхищавах му се за това.
Пол Джобс отново се захваща с ремонта на коли. Стив цени спокойния и добър характер на баща си, макар че не се стреми да му подражава. Другото важно качество на Пол е неговата решителност. Джобс ми разказа един пример:
В квартала имаше един инженер, който работеше в „Уестингхаус“. Беше ерген с вид на битник. Имаше приятелка, която от време на време ме гледаше. Нашите работеха, затова отивах у тях за два-три часа след училище. Понякога той се напиваше и й удряше няколко шамара. Една нощ тя дойде у нас страшно уплашена. После се появи и той, пиян. Татко не го пусна, каза му: „Тя е тука, но ти няма да влезеш.“ Изгони го. Иска ни се да си мислим, че през 50-те всичко е било идеално, но този тип беше един от ония инженери с объркан, прецакан живот.
Онова, което прави квартала му по-различен от хиляди други предградия на средната класа в Америка, е това, че дори най-изпадналите типове там са инженери.