Нора се усмихна сконфузено заради реакцията си и отговори на английски:
— Не, не съм италианка. Англичанка съм.
Сега не беше моментът да разказва за потеклото си.
— Приемете извиненията ми — изрече възрастният господин на перфектен английски. — Но имате вид на истинска италианка. — Усмихна се и допълни чаровно: — Излязла от платната на Ботичели! Та бихте ли желали да се запознаете с нашия каталог, с листата с цените?
Нора призова на помощ последната си останала капчица решителност. Прие като подкана факта, че той я бе признал за италианка. И отвърна:
— Всъщност исках да попитам за работа.
Поведението на възрастния мъж претърпя моментална промяна. В неговите очи Нора бе паднала от пиедестала на богатия турист и купувач до дъното на нещастен просяк. Имаше такива запитвания за работа всеки ден. Ама че хора!
Да си грабват бохчичките и да заминават за Тоскана! Там свободни места за берачи на грозде колкото щеш!
— Госпожице, със съжаление трябва да ви информирам, че в нашия магазин не приемаме на работа хора от други националности!
И се обърна да си върви. С последен, отчаян жест тя се провикна:
— Нямах предвид в магазина! Искам да работя в работилницата, при пещите! При форначе! Като софиатуре ди ветро.
Не беше много сигурна на кой език молбата й звучи по-абсурдно — на английски или на италиански. Мъжът се изсмя презрително и отбеляза:
— Това е напълно невъзможно! Подобна работа изисква години обучение! Това е професия на големите майстори! Най-венецианската от всички професии на света! Освен това — добави, загледан в русите й къдрици — е мъжка професия.
И веднага й обърна гръб, насочвайки се към двойка германци, които спореха пред редиците сервизи от чаши.
— Почакайте! — извика Нора на италиански. Разумът й подсказваше, че трябва да си тръгне, но тя продължаваше да стои в магазина. Защото не искаше този човек да остане с впечатлението, че тя е идиот, че е поредната досадна чужденка. Не можеше да позволи подобно нещо. — Искам да купя това огледало!
Реши да отнесе това огледало с цветя в Лондон. Защото се бе взирала в него, докато мечтата й умираше, и искаше цветята да й напомнят колко красива е била тази нейна мечта.
Отношението на възрастния мъж се промени така неусетно, както и преди. С елегантен жест той даде заповед за опаковане на огледалото и отведе Нора на долния етаж, за да попълнят формулярите за товарителницата. Попита я за лондонския й адрес, а Нора, съвсем импулсивно, даде този на майка си. За огледалото бе по-добре да остане при Елинор, докато Нора оправеше живота си. Макар и с безутешна душа, тя попълни подробностите по формулярите и документа за товарителницата. Подаде ги с тъжна физиономия на собственика и се запъти навън.
— Госпожице? — извика й той на италиански.
Нора се обърна. Това пътешествие бе започнало да й идва до гуша. Единственото, за което сега си мечтаеше, бе да може да си тръгне, да се върне на корабчето заедно с останалите туристи, защото като че ли тъкмо там й беше мястото.
— Някакъв проблем ли има? — запита любезно.
Мъжът погледна към адреса в Лондон, който беше дала, а после и към попълнените от нея формуляри.
— Манин? — изрече въпросително. — Фамилията ви е Манин?
— Си, синьоре — потвърди на италиански тя.
Той свали бавно тесните си очила и я погледна замаяно. На италиански, като че ли вече не бе в състояние да контролира чуждия език, мъжът изрече:
— Вие да не би… Знаете ли… Чували ли сте някога за Корадо Манин, познат повече като Корадино?
— Разбира се, той е мой пряк предшественик и далечен прадядо. Именно той е причината, поради която исках да дойда тук и да се науча да работя със стъклото — отговори тя и усети, че очите й се насълзяват.
Беше се провалила във всичко в своя живот — като майка, като съпруга, дори като авантюрист. И сега искаше да си тръгне, преди да се разплаче сърцераздирателно пред този непознат човек. Ала ето че най-неочаквано той се изправи, подаде й ръка и изрече:
— Приятно ми е, аз съм Аделино дела Виня. Бихте ли дошли с мен за момент? Искам да проверя нещо.
Нора се остави да бъде хваната за лакътя и поведена надолу по централната стълба, но не навън, а към една странична врата с предупредителния надпис: „Служебен вход.“